Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Б.д против решение № 150/28. 01. 2020 г., постановено по адм. дело № 1145/2019 г. по описа на Административен съд гр. Б.д, в частта му, с която е отменена Заповед № РД-09-2112/ 09. 10. 2019г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Б.д, в частта й по т. 1 и т. 2, с която на "МБАЛ Пулс" АД-Благоевград, са наложени за нарушения на чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 277, чл. 280, ал. 1, чл. 282 и чл. 286, т. 8 от НРД 2018г. за медицинските дейности, две “финансови неустойки“ всяка в размер на по 200. 00 лв. за нарушенията, констатирани в т. 1 и т. 2 от заповедта.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски.
Ответната страна по жалбата "МБАЛ Пулс" АД-Благоевград взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.
При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно.
За да постанови решението си, административният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.
Оспорена е Заповед № РД-09-2112/ 09. 10. 2019г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Б.д, в частта й по т. 1 и т. 2, с която на "МБАЛ Пулс" АД-Благоевград, са наложени за нарушения на чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 277, чл. 280, ал. 1, чл. 282 и чл. 286, т. 8 от НРД 2018г. за медицинските дейности, две “финансови неустойки“ всяка в размер на по 200. 00 лв. за нарушенията, констатирани в т. 1 и т. 2 от заповедта.
Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, направил е анализ на събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Санкцията е наложена поради нарушения на разпоредбите на чл. 30, т. 1 и 2, чл. 277, чл. 280, ал. 1, чл. 282 и чл. 286, т. 8 от НРД МД 2018г.
Споделя се изводът за наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи отмяна на акта. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед № РД-09-2112/09. 10. 2019г. на директора на РЗОК-Благоевград, В ЧАСТТА й по т. 1 и т. 2, с която на „МБАЛ Пулс“ АД е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лева, е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е прието, че при формиране състава на проверяващия екип от двама контрольори, който е извършил проверката на „МБАЛ Пулс“ АД, е определен само един лекар, а втория е лице, което не притежава медицинско образование, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 388, ал. 3 от НРД за МД за 2018г. и е лице, което няма правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО. При така установеното, правилно е прието, че е налице съществено процесуално нарушение.
Съгласно чл. 76, ал. 3 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ), в случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.
В настоящата хипотеза, “МБАЛ Пулс“ АД е упражнила предвидената от закона правна възможност да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и така се е стигнало до сформиране на арбитражна комисия по чл. 415 от НРДМД 2017 г. и разглеждането на процесните случаи от нея. При равен брой на гласовете, съответно при липса на решение на арбитражната комисия, административният орган следва да мотивира акта, който издава. Разпоредбата на чл. 35 предвижда задължително мотивиране за органа, тъй като актът се издава едва след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че директорът на РЗОК-Благоевград е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на болнична помощ е допуснал нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции. Може да се направи обоснован извод, че констатациите по протокола за проверка не могат да бъдат приети за надлежни мотиви, доколкото лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу тези констатации и за административния орган възниква задължението да обсъди направените в хода на административното производство възражения, с оглед императивните изисквания по чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК.
В процесната заповед административният орган не е изложил самостоятелни, различни и задълбочени мотиви, а се е задоволил да преповтори дословно становището на членовете на Арбитражната комисия, гласували- “за“ потвърждаване на констатациите, които пък дословно възпроизвеждат изводите на контрольорите от РЗОК.
Позовавайки се само на констатациите от протокола от извършената проверка, които е възприел като мотиви на своята заповед, без да обсъди възраженията и обясненията на оспорващия, административният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е съществено и обуславя отмяната на акта.
Правилни са изводите на административния съд и по отношение и на другото административно процесуално нарушение, осъществено от административния орган в производството по наложената на лечебното заведение санкция. Сформираният състав на Арбитражна комисия, която да разгледа подаденото възражение по повод процесната проверка, е незаконен.
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗО, арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗО, в ред. изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1. 01. 2016 г., изисква изрично в арбитражната комисия да се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК - чл. 75, ал. 5 ЗЗО.
В чл. 411, ал. 5 от НРДМД за 2018 г. е разписано, че при осъществяване на правомощията си по ал. 4, директорът на РЗОК включва в арбитражната комисия за всеки конкретен случай посочените по реда на ал. 3 представители на РК на БЛС по съответните специалности, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО.
По делото безспорно е установено, че в заповедта за определяне на арбитражната комисия един от членовете въобще не е лице с медицинско образование, а нито един от останалите 5 лекари, и от двете квоти, не е със специалност “Гастроентерология“, доколкото дехоспитализирането на пациенти по КП № 74. 1, касае именно подобни познания. Директорът на РЗОК - гр. Б.д не е изпълнил задължението си да организира създаването на арбитражна комисия, която отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 3 ЗЗО и на чл. 411, ал. 4 и ал. 5 от НРДМД за 2018г.,следователно решението на АК е постановено от некомпетентен състав. В случая липсва легитимен състав на АК, която да може да взема валидни решения, годни да породят желаните и целени правни последици, тъй като за всеки конкретен случай не са включени съответните представители от съсловните организации. С изложените разпоредби са въведени императивни нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава тази процедура. По своята същност предвидения арбитраж за всеки един отделен случай по чл. 75, ал. 5 от ЗЗО и взетото от него валидно решение са задължителна процесуална предпоставка за налагане на санкция и елемент от фактическия състав на издаване на административния акт, с който се налагат финансови санкции на медицинското заведение.
Предвид горното, правилно съдът е възприел допуснатите процесуални нарушения като съществени, по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, а оспорения административен акт за незаконосъобразен.
С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно е своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на сторените за производството пред касационната инстанция деловодни разноски, които са в размер на 500(петстотин) лв.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/28. 01. 2020 г., постановено по адм. дело № 1145/2019 г. по описа на Административен съд гр. Б.д, в частта му, с която е отменена Заповед № РД-09-2112/ 09. 10. 2019г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Б.д, в частта й по т. 1 и т. 2.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Благоевград да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение "Пулс" АД, ЕИК 200110954, сумата от 500(петстотин) лева за направените разноски за производството по делото пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.