Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на М.Ц срещу решение № 367 от 15. 05. 2019 г. по адм. дело № 621/2018 г. на Административен съд - Хасково.
С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил иска на М.Ц за обявяване на нищожността на решение № 588 от 17. 01. 2017 г. по адм. дело № 3668/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, IV о., в частта, с която е отменено решение № 12 от 15. 02. 2016 г. по адм. дело № 468/2015 г. на Административен съд - Хасково, в частта, с която е обявена нищожността на уведомително писмо изх. № 02-260-6500 10554-8 от 31. 07. 2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" относно отказана оторизация по Схема за единно плащане на площ за сумата 568, 40лв.
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно и иска да се отмени, като се реши спора по същество и се уважи претенцията му. В касационната жалба излага съображения във връзка с фактическите и правни изводи на съда в решението, чиято нищожност иска да се прогласи и намира, че съдът е нарушил материалното право и процесуалните правила и е постановил съдебен акт, неблагоприятните последици от който противоречат на добрите нрави в обществото.
Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по предявения иск от М.Ц с доводи за нищожност на решение № 588 от 17. 01. 2017 г. по адм. дело № 3668/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, IV о.
Съдът е установил от фактическа страна, че с решение № 588 от 17. 01. 2017 г. по адм. дело № 3668/2016 г. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, е обезсилил решение № 12 от 15. 02. 2016 г., постановено от Административен съд – Хасково по адм. дело № 468/2015 г., в частта, с която е обявена нищожността на уведомително писмо изх. № 02-260-6500 10554-8 от 31. 07. 2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която в полза на М.Ц е оторизирана сумата 2 864. 08 лв. и е прекратил съдебното производство в тази част. С решението Върховният административен съд е отменил решение № 12 от 15. 02. 2016 г. по адм. дело № 468/2015 г. на Административен съд – Хасково в частта, с която е обявена нищожността на уведомително писмо изх. № 02-260-6500 10554-8 от 31. 07. 2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която на М.Ц е отказана оторизация по СЕПП на сумата 568, 40 лв. и вместо него е отхвърлил жалбата на М.Ц срещу уведомително писмо изх.№ 02-260-6500 10554-8 от 31. 07. 2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в тази част и е осъдил касаторът да заплати разноски по делото.
В искането по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК М.Ц е посочил като основание за обявяване на нищожност на касационното решение неправилното тълкуване и прилагане на относимите към казуса по същество нормативни разпоредби от касационния състав, в частта, с която е отменено решението на административния съд и е отхвърлена жалбата му срещу акта на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
Административният съд, след като е обсъдил данните по делото, исканията и възраженията на страните, е приел, че предявеният от М.Ц иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е допустим, но неоснователен.
Съдът е посочил, че проверката в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е ограничена само до валидността на съдебния акт. Подчертал е, че съдебното решение, в качеството си на държавен правосъден акт, с който е разрешен правен спор, се ползва със стабилитет, настъпващ вследствие неизменимостта му от съда, който го е постановил, необжалваемостта му пред горната инстанция и неотменимостта му по реда на отмяната. Необжалваемостта на решението е условие за пораждане на правните последици от решението и по-специално на силата на пресъдено нещо. Решението, предмет на иска по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е окончателно и не е възможно ново повдигане на същия правен спор, преразглеждане на фактическите установявания и правни изводи, обусловили решението по същество, в каквато насока са доводите на ищеца. Съдът правилно е приел, че предмет на проверка в производството по иска за нищожност на съдебно решение е дали съдебният акт е постановен от законен състав, в задължителната писмена форма, в рамките на правораздавателната власт на съда и при формирана воля за правния резултат. В настоящия казус съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, че решение № 588 от 17. 01. 2017 г. по адм. дело № 3668/2016 г. на Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, в обсъжданата част, е действителен правораздавателен акт и не са налице основания за прогласяване на нищожността му. Решението е постановено от законен състав, съгласно чл. 217, ал. 1 АПК, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на касационната инстанция и при ясно формирани мотиви за волята на съда, обективирана в диспозитива на решението. Изводите на административния съд за валидност на съдебното решение са правилни и се споделят изцяло от касационната инстанция.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Наведените в нея доводи са относими към съществото на правния спор по законосъобразност на уведомително писмо изх. № 02-260-6500 10554-8 от 31. 07. 2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие“, който е приключил с влязлото в сила решение № 588 от 17. 01. 2017 г. по адм. дело № 3668/2016 г. на Върховния административен съд. Тези доводи са били изложени и пред административния съд, който правилно е посочил, че са неотносими към въпроса за валидността на решението, чиято нищожност иска да бъде прогласена. Недопустимо е в производство по иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК съдът да преразглежда установените фактически и правни обстоятелства с влязло в сила съдебно решение.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, направено с молба от 10. 03. 2020 г. от касационния жалбоподател, касационният състав намира, че е недопустимо.
Касационният жалбоподател поставя следния въпрос, по който иска Съдът на Европейския съюз да се произнесе: „Допустимо ли е използването на теренни проверки (нямащи нищо общо с административните проверки и проверките на място) за кампания 2012 г. при определяне на допустимия за подпомагане слой по програми за единно плащане на площ, които проверки не са регламентирани и са въведени от 11. 03. 2014 г.?“.
Съгласно чл. 267, § 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Според посочените разпоредби, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
В случая не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване, т. к. поставеният въпрос от касационния жалбоподател е извън предмета на делото – за валидността на влязлото в сила решение № 588 от 17. 01. 2017 г. по адм. дело № 3668/2016 г. на Върховния административен съд. Поставеният от касатора въпрос е релевантен към спорния предмет, разгледан в съдебното производство по оспорване на уведомително писмо изх. № 02-260-6500 10554-8 от 31. 07. 2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие“, който е приключил с влязлото в сила решение на Върховния административен съд, чиято нищожност касаторът иска да се обяви в настоящото съдебно производство. Поради това поставеният въпрос не е от значение за правилно решаване на настоящото дело. Трябва също да се отбележи, че с искането на касационния жалбоподател не се иска тълкуване на конкретни правни норми от общностното право или конкретни актове на нейни органи, а се иска даване на становище по приключилия правен спор, което също не покрива изискванията за отправяне на преюдициално запитване. Поради това искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора, направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски е основателно. М.Ц следва да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 629, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367 от 15. 05. 2019 г. по адм. дело № 621/2018 г. на Административен съд - Хасково.
О. Б. У. искането на М.Ц за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
ОСЪЖДА М.Ц да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата 100лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.