Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП против решение № 580 от 31. 01. 2020 г., постановено по адм. дело № 9059/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-22221418002354-091-001/12. 02. 2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 813/13. 05. 2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, обосновал нищожност на ревизионния акт, за идентичност на данъчните задължения и периода, съответно наличието на тъждество между предметния обхват на двете ревизии. Моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса.

Ответникът – Е.Г, чрез процесуалния представител адв.. Д, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба...