Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез гл. юрисконсулт К.Т, против решение № 2209 от 19. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 1803/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което НАП е осъдена да заплати на ЕТ „Флойд – Р.М“ сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 30. 07. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 325 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, неоснователно поради липсата на реално претърпени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с отмененото НП. Предвид изложеното се иска отмяна на решението. Претендира разноски.
Ответната страна – ЕТ „Флойд – Р.М“, със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез адв. Л.Ц, с писмено становище оспорва касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на ЕТ „Флойд – Р.М“ сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 376830-F228110/14. 11. 2018г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Б.. За да уважи иска, административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП.
Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 376830-F228110/14. 11. 2018г., на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Б. на ЕТ „Флойд – Р.М“ е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 179 от ЗДДС. Посоченото НП е отменено с Решение № 728/07. 06. 2019г. по НАХД № 1240/2019 г. по описа на Районен съд Бургас. Р. на районния съд, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 05. 07. 2019 г. На стр. 29 от делото на РС Бургас е приложен Договор за правна защита и съдействие от 05. 03. 2019 г. със страни ЕТ „Флойд – Р.М и адвокат Цветков, като уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15. 03. 2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б и законово регламентирана със ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.
Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ.
Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая такива доказателства са представени по делото, като по този начин е доказано настъпването на вредата, съответно размерът на обезщетението.
С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно.
Разноски на касатора, при този изход на спора, не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2209 от 19. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 1803/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.