Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, гр. С., бул. „Цариградско шосе“ №125, бл. 5, ет. 1 срещу Решение №476 от 23. 01. 2020 г., поправено с Решение №1157 от 20. 02. 2020 г., на Административен съд, София град, постановено по административно дело №13259/2019 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Решение №Р01-29 от 28. 10. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, с което на Института по роботика „Свети апостол и евангелист Матей“ е определена финансова корекция в размер на 5% от размера на предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор от 11. 10. 2018 г. с Адвокатско дружество „Зарева и Златева“ за нередност за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ). І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита извода на съда за липса на осъществено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ППЗОП) за несъответен на доказателствата по делото и на закона. Сочи, че по отношение на показателя „Организация на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката“ се оценява описанието и най-вече пълнотата на представяната информация. Приетите от съда за законосъобразни определения на използваните в методиката понятия не елиминират субективния елемент, тъй като не внасят необходимата яснота и конкретика.
Прави анализ на характера на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ППЗОП и значението й за спазването на чл. 2, ал. 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) като счита за неоснователно позоваването от съда на съдебна практика поради разликата във фактите. Сочи, че неправилният извод на съда досежно нарушението е обосновал и неправилния му извод за липса на елементите на фактическия състав на нередността по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013).
Съдът не е изложил мотиви защо приема, че твърдяното нарушение по никакъв начин не е довело до възпрепятстване на евентуалните участници и нарушение на чл. 2, ал. 1 и 2 ЗОП. Неясен счита мотива на съда, че методиката за оценка не е самостоятелен документ, а критерий за възлагане, поради което следва да се обвърже с чл. 70, ал. 7 ЗОП. Счита, че непозоваването в акта на чл. 70, ал. 7 ЗОП не води до извод за липса на нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник М.К.
2. Ответникът по касационната жалба – Институтът по роботика „Св. Апостол и евангелист Матей“, счита същата за неоснователна.
Съдът след задълбочен анализ е направил обосновани правни извод за незаконосъобразност на оспорения акт поради липсата на нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Доводите на касатора за незаконосъобразност на процесния показател счита за общи и бланкетни, необосновано обвързани с принципа на свободната конкуренция. За хипотетични счита твърденията му за необосновано ограничаване на конкуренцията.
Прави анализ на съдържанието на показателя „Организация на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката“ и сочи оперативната самостоятелност на възложителя при определяне на подлежащите на оценяване обстоятелства. Излага възражения относно доводите на касатора за оценяването на „пълнотата на информацията“ и „начина на представяне на информацията“, като сочи съответствието на показателя с чл. 70, ал. 7 ЗОП.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. М.Н, Адвокатска колегия, гр. Р..
3. Ответниците по касационната жалба – Институт по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро и ареодинамика „Акад. А. Б“, Висше военноморско училище „Н.Й.В“, Национален военен университет „В. Л“, Технически университет – Габрово, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Софийски университет „Св. К. О“ и Сдружение „Съвременни летателни технологии“ не вземат становище.
4. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна. ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:
1. На 01. 06. 2018 г. между Института по роботика „Св. апостол и евангелист Матей“ и още седем лица, от една страна, и Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен расте“ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 13 500 000, 00 лв. за проект „Изграждане и развитие на Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигенти системи за сигурност и управление на риска“.
2. На 05. 09. 2018 г. Институтът по роботика публикува обява за обществена поръчка по чл. 20, ал. 3 ЗОП с предмет „Юридически услуги по разработване на документация за провеждане на обществени поръчки във връзка със строителството и въвеждане на строежите в експлоатация за целите на ЦК QASAR по проект №BG05M2OP001-1. 002-0006, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
В одобрената методика възложителят е избрал критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“ при два показателя „Техническа оценка офертата“ с тежест 50% и максимален брой точки 20, и „Финансова оценка на офертата“ с тежест 50% и максимален брой точки 20. Показателят „Техническа оценка на офертата“ е наименуван „Организация на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката“ като оценяването му е по петстепенна скала при минимално изискване, оценявано с 1 точка и четири надграждащи обстоятелства оценявани в съответствие с осъществяването им с 5, 10, 15 и 20 точки.
3. На 11. 10. 2018 г. Институтът по роботика сключва с Адвокатско дружество „Зарева и Златева“ договор за обществена поръчка с предмет „Юридически услуги по разработване на документация за провеждане на обществени поръчки във връзка със строителството и въвеждане на строежите в експлоатация за целите на ЦК QASAR по проект №BG05M2OP001-1. 002-0006, финансиране по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ на стойност 33 333, 33 лв. без данък върху добавената стойност.
5. На 22. 08. 2019 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ уведомява Института по роботика за установена нередност при възлагане на обществената поръчка, въз основа на която е сключен договор с Адвокатско дружество „Зарева и Златева“ за нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирана по т. 9 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) и предстоящо определяне на финансова корекция.
6. На 04. 08. 2019 г. Институтът по роботика представя възражение.
7. На 24. 09. 2019 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ уведомява Института по роботика за ново стартиране на процедурата по определяне на финансова корекция с оглед на настъпилото изменение на Наредбата като установената нередност е квалифицирана по т. 11, б. б) от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
8. На 04. 09. 2019 г. Институтът по роботика представя възражение.
9. На 28. 10. 2019 г., с Решение №Р01-29, издадено на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ определя на Института по роботика финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по договор от 11. 10. 2018 г. с Адвокатско дружество „Зарева и Златева“ за нередност за нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирана по т. 11, б. б) от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.
Съдът дефинира нередността с оглед на определението по член 1, т. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент №2988/95) и член 2, т. 36 от Регламент №1303/2013, както и установява приложимите национални разпоредби – чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ и Наредбата, която е съществено изменена, считано от 23. 08. 2019 г. Приема, с оглед на изискването за съответствие на акта с материалния закон, действащ към датата на издаване на акта, и при отчитане на характера на финансовата корекция, за приложима редакцията на Наредбата, действаща към датата на издаване на акта.
Съдът приема за неосъществено соченото от органа нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Надграждащите обстоятелства, наличието на които е основание за оценяване с повече точки, не се отнасят до пълнотата и начина на представяне на информацията, а имат отношение към начина на изпълнение на предмета на поръчката. По точка 1 е дадено пояснение, което има отношение към изпълнението, а не към съдържанието на документите. Аналогичен е и подходът в точка 4. Сочи, че поставеното изискване за оценка на организацията и професионалната компетентност на персонала е в съответствие на чл. 70, ал. 4, т. 2 ЗОП и с предмета на поръчката, поради което определянето на оценката е в съответствие с чл. 70, ал. 7 ЗОП. Поставени са точно определени изисквания и характеристики валидни за всички участници, поради което не е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Спазено е точно и изискването на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. б) ЗОП. С оглед на това съдът прави извод за неосъществено нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП.
В допълнение приема, че органът е следвало, тъй като става въпрос за критерий за възлагане, да направи привръзка с чл. 70, ал. 7 ЗОП като посочи кое от изискванията не е изпълнено.
С оглед на липсата на осъществено нарушение първоинстанционният съд приема за незаконосъобразен оспорения акт и го отменя.
V. По съществото на спора
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.
Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.
1. По порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила:
В подкрепа на този порок касаторът сочи, че съдът не е изложил мотиви относно приетата липса на мотиви в оспорения акт за начина, по който нарушението е довело до възпрепятстване на отделни участници, както и за неясност на мотива относно характера на методиката и значението на чл. 70 ЗОП.
Безспорно е, че съдът, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото, да изложи и правните си изводи. Липсата на мотиви е основание за отмяна на съдебното решение, защото пречи да се провери правилно ли е процедирал съдът при разглеждане и решаване на делото. В случая, видно от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд приема, че в мотивите на оспорения акт не е обоснована връзката между нарушението на чл. 33, ал. 1 ППЗОП и чл. 2, ал. 2 ЗОП. Това е преценката на съда на мотивите на органа досежно този факт – въздействието, което нарушението на чл. 33, ал. 1 ППЗОП има върху свободната конкуренция. Дали тази преценка е правилна и обоснована е въпрос на обоснованост и съответствие с материалния закон на съдебното решение, а не е липса на мотиви. Това прави довода на касатора неоснователен.
Що се отнася до втория довод на касатора – неяснота на мотива относно характера на методиката и приложимостта на чл. 70 ЗОП, от самия довод на касатора е видно, че става въпрос не за процесуално нарушение, а за необоснованост. Неяснотата не е липса на мотиви, което нарушение би могло да обоснове отменителното основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а е мотив, който не се разбира добре, което значи, че има отношение към верността на фактическите и правилността на правните изводи на съда.
Видно от изложеното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.
2. По пороците необоснованост и противоречие с материалния закон:
Касаторът счита за противоречащ на закона и необоснован извода на първоинстанционния съд досежно съответствието на показателя „Организация на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката“ с изискванията на чл. 33, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП.
Преценката за съответствие на приетия от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент №1303/2013) показател за оценка с изискванията на закона следва да бъде направена на базата на предмета на процесната обществена поръчка.
Видно от предмета на процесната поръчка става въпрос за предоставяне на юридическа услуга, поради което безспорно организацията на персонала, на когото би било възложено изпълнението на поръчката е от важно значение за възложителя. В случая, за да гарантира минималните си изисквания, заложени в документацията (обхват на поръчката и техническата спецификация), бенефициерът е определил базови изисквания - участникът е предложил: 1.) организация на персонала, посочил е как се разпределят отговорностите и дейностите му; и 2.) начин на комуникация с възложителя и организационни мерки на персонала, доказващи ефективност и надеждност на комуникацията като е дал и определение на понятията ефективност – комуникация, която осигурява своевременно разрешаване на възникнали проблеми при изпълнение на строителството и уреждане на възникнали спорове между възложителя и изпълнителя, и надеждност – комуникация, която осигурява доказуемост на отправените изявления, в т. ч. на датите и тяхното отразяване в регистрите на изпълнителя.
Надграждащите четири обстоятелства, наличието на които обуславя по-високата оценка, са: 1.) описани задачи, които е необходимо да се изпълнят от страна на персонала на участника за качествено и срочно изпълнение на възложените услуги; 2.) за всяка от отделните задачи е дефиниран необходимия човешки ресурс – ръководен екип и персонал, за тяхното изпълнение и задълженията на отговорния за изпълнението; 3.) описан е контролът върху изпълнението на отделните задачи и отчитането на резултатите; 4.) посочени са организационни мерки – по преценка на участника, които са описани като вид, обхват и съдържание и тяхното включване се доведе до повишаване качеството на изпълнение на поръчката. Дефинирани са понятията „отделна задача“ и „организационни мерки“.
Сравнението на минималните и надграждащите обстоятелства показва следното:
Първото минимално изискване е относно разпределението на отговорностите и дейностите между персонала, а първото надграждащо обстоятелство е описание на задачите. От дефиницията на понятието „задачи“ е видно, че става въпрос за работа, която се възлага самостоятелно и може да се проследи изпълнението й еднозначно. От документацията е видно, че в обхвата на поръчката попадат три основни дейности: 1.) изготвяне на документация за провеждане на открити процедури за възлагане на обществени поръчки; 2.) участие в комисии за оценка и класиране; 3.) изготвяне на решения за избор на изпълнител. В техническата документация тези три основни дейности са конкретизирани в пет конкретни изисквания – добавени са: 1.) съдействие на възложителя при обявяване на процедурите в регистъра и в Официалния вестник и 2.) изготвяне на анекси към договорите за поръчки.
Следователно, за задоволяване на минималните изисквания участникът би следвало да е представил организация на персонала на ниво дейности в обхвата на поръчката и спецификацията. Организацията трябва да включва отговорностите, т. е. задълженията като функции, и дейностите, т. е. действията в съответната област, работата, която трябва да извършат членовете на персонала.
Това значи, че на ниво минимални изисквания участникът трябва да представи функциите и действията, работата на персонала в тези пет дейности. Задачите от първото надграждащо обстоятелство фактически би трябвало да дефинират действията в съответната област, работата, която трябва да се извърши, защото „задача“ е определена работа, но от гледна точка не на персонала, а от гледна точка на самата работа. Но за да представи минималното изискване за организация на дейностите на персонала („дейностите му“, което значи всички) участникът трябва да е идентифицирал тези дейности, тези работи, тези задачи. По този начин първото надграждащо обстоятелство не се явява следващо ниво на конкретизация, а повторение на вече дефинираните задачи с цел организация на персонала по дейностите. Факта, че по отношение на понятието „задача“ е налице дефиниция не променя този извод, защото не е налице дефиниция на понятието „дейност“ („дейностите му“). А семантиката на двете думи е еднаква – работа, която трябва да се изпълни.
Второто надграждащо обстоятелство по отношение на организацията на дейностите на персонала от минималното изискване също не е нищо друго освен представяне на вече представената информация, но този път от гледна точка на задачата, на работата, към която следва да се посочи конкретния персонал – коя задача с какъв и кой персонал ще се извърши. Но това, с оглед на еднаквия смисъл на понятията „дейностите му“ (на персонала) и „задача“ не е нищо друго освен представяне по друг начин на вече оцененото в минималните изисквания. Наред с това с това надграждащо обстоятелство се иска да се посочат и „задълженията на отговорния за изпълнението“, което не е нищо по-различно от „как се разпределят отговорностите“ по минималното изискване.
Второто минимално изискване е относно комуникацията с възложителя като включва начина на комуникация и организационни мерки, които трябва да докажат ефективност и надеждност на тази комуникация. То не е обвързано с третото и четвъртото надграждащи обстоятелства.
Третото надграждащо обстоятелство визира контрола на задачите и отчитането на резултата, поради което изводът на органа, че чрез него се оценява просто по-подробно представената организация на персонала не съответства на съдържанието на показателя. Контролът е част от управлението на персонала, а ясното разделяне на организацията на персонала (като минимално изискване) и неговия контрол (като надграждащо, даващо по-голяма гаранция за изпълнение на поръчката с исканото качество) сочи, че в случая става въпрос за различни изисквания, а не за представяне по нов начин на вече представена информация.
Четвъртото надграждащо обстоятелство визира организационни мерки с цел повишаване на качеството на изпълнение на предмета на поръчката. Тези организационни мерки са различни от конкретно изискуемите при минималното изискване организационни мерки във връзка с исканото качество на комуникацията с възложителя, поради което също не е налице оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията.
Видно от горното изводът на органа, че целият показател е в нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП е неправилен, но неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. По отношение на първото минимално изискване и първите две надграждащи обстоятелства е налице оценяване на начина и пълнотата на представяне на информацията поради факта, че същата информация вече е била оценена в рамките на минималните изисквания, т. е. начинът и пълнотата на оценяване сами по себе си се явяват показател за оценка. Това прави верен крайният извод на органа за допуснато от бенефициера нарушение на тази разпоредба.
Нарушението на чл. 33 ППЗОП обосновава и нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, защото оценяването въз основа на показател, при който се цени начина и пълнотата на информацията дава необосновано предимство на участник, който представи информацията по искания начин, без това да е гаранция за способността му да изпълни предмета на поръчката с исканото качество. Необоснованото предимство ограничава конкуренцията.
Що се отнася до мотивите на съда за неизвършено обвързване на твърдяното нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП с чл. 70 ЗОП следва да се посочи, че правомощието да прецени кои норми са нарушени е на органа, а правомощието на съда е да прецени въз основа на доказателствата по делото действително ли е налице твърдяното нарушение.
С оглед на изложеното крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорения акт е неправилен, а това прави и обжалваното решение неправилно. Съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа страна.
Видно от горното бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП. За това нарушение, с оглед на характера му и при прилагане на теста на Съда на Европейския съюз за преценка на третия елемент на фактическия състав на нередността – вредата – не може да се изключи възможността да има отражение върху бюджета на Съюза (решение от 14 юли 2016, Wrocƚaw, С-406/14, EU:C:2016:562, точка 45), което прави доказан фактическият състав на нередността. Нередността е основанието на финансовата корекция.
Що се отнася до нейния размер, първоинстанционният съд правилно и подборно е мотивирал приложимите нормативни актове като квалификацията на нередността правилно е по т. 11, б. б) от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, а пропорционалният размер е определен по минимума на предвиденото. Правилно е определена и основата на корекцията с оглед да пълното финансиране на проекта от средствата по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ.
Изложеното прави жалбата на Института по роботика неоснователна и съдът следва да я отхвърли.
С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение №3 от 13. 05. 2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №5/2009 г. съдът следва да осъди Института по роботика да заплати на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 150, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №476 от 23. 01. 2020 г., поправено с Решение №1157 от 20. 02. 2020 г., на Административен съд, София град, постановено по административно дело №13259/2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Института по роботика „Свети апостол и евангелист Матей“, седалище и адрес гр. С., ул. „Г. Б“ бл. 2, ет. 4 срещу Решение №Р01-29 от 28. 10. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
ОСЪЖДА Института по роботика „Свети апостол и евангелист Матей“, седалище и адрес гр. С., ул. „Г. Б“ бл. 2, ет. 4 да заплати на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, седалище и адрес гр. С., бул. „Цариградско шосе“ №125, бл. 5, ет. 1 с 150, 00 (сто и петдесет) лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.