ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2257

гр. София, 07.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от М. И. К. гражданско дело № 20248002103687 по описа за 2024 година

намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Областен управител на област Благоевград/ОУ/ срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд / ОС/ по гр. д. №276/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от С. Т. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „дежурен по Областен съвет за сигурност“, извършено със заповед от 3.09.21 г., на осн. чл.71, ал.1 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени от въззивния съд следните значими за спора материалноправни въпроси:

1. Дали експертната длъжност, част от дирекция АПОФУС в структурата на Областната администрация/ОА/ и включена в основната й щатна численост е длъжност, която осъществява цялостно ръководство, контрол и пряка отговорност по отношение длъжността „ дежурен по областен съвет за сигурност“, назначен по извънредно разписание на осн. ПМС №212/93 г.? Може ли да се приеме, че предходно заеманите / от ищеца/ длъжности са ръководни, при положение, че съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията/КДА/ и Наредбата за неговото прилагане младши/ старши експерт в администрацията са видове експертни длъжности, а не ръководни? Според касатора по въпроса въззивното решение противоречи на р. по гр. д. №722/11 г. на четвърто г. о. на ВКС.

2. Налице ли е нова длъжност в контекста на разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ, когато първоначално изпълняваната от работника / служителя длъжност не включва в обема си функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен? Допустимо ли е да се включи в трудовия договор клауза по чл.70 КТ, когато съществено е променена трудовата функция на работника/ служителя по новото правоотношение? Според касатора по въпроса въззивното решение противоречи на р. по гр. д. №3037/13 г. на четвърто г. о. на ВКС.

3. Налице ли е промяна на трудовите функции, когато в новата длъжност по тр. правоотношение са включени нови функции, които не са били възлагани като задължения на предходно заеманата длъжност? Според касатора въззивното решение по въпроса противоречи на р. по гр. д. №3037/13 г. на четвърто г. о. и на р. по гр. д. №3029/13 г. на трето г. о. на ВКС.

4. Налице ли е една и съща работа по см. на чл.70, ал.5 КТ, когато предходната експертна длъжност и процесната длъжност не само се заемат по различни правоотношения, но първата е в основната щатна численост на администрацията, а другата – в извънщатното разписание; едната е експертна длъжност, посочена в КДА, а другата не фигурира като длъжност в КДА; става ли въпрос за нова длъжност, когато за процесната длъжност са поставени различни изисквания за квалификация и тя е в различно йерархическо подчинение от предходно заеманата длъжност? Според касатора по въпроса въззивното решение противоречи на опр. по гр. д. №2006/23 г. на трето г. о. на ВКС.

5. Налице ли е промяна на тр. функция, когато е променено работното време на процесната длъжност – от 8 часов работен ден на 12 часа по график, с полагане на нощен труд, с работа в почивни и празнични дни, при сумирано изчисляване на работното време, с полагане на извънреден труд, както и когато е различен начина на определяне на работната заплата? Според касатора по въпроса въззивното решение противоречи на р. по гр. д. №1407/10 г. на трето г. о. на ВКС.

6. С оглед приложението на фикцията по чл.75, ал.1 КТ може ли да се приеме, че служителят е действал добросъвестно, при положение, че е знаел опорочаващите договора или съответната клауза факти, както и когато се позавава на незнанието на закона? Според касатора по въпроса въззивното решение противоречи на р. по гр. д. №5893/13 г. на трето г. о. и р. по гр. д. №1199/99 г. на трето г. о. на ВКС.

В противоречие с практиката на ВКС са разрешени според касатора и процесуалноправните въпроси:

7. Допустимо ли е съдът да признае уволнението на незаконно и го отмени, без преди това да е обявил за недействителна на осн. чл.74, ал.4 КТ клаузата на тр. договор №3/12.04.21 г., сключен между страните, с която е въведен срок за изпитване от 6 месеца, на осн. чл.70, ал.1 КТ ?

8. Допустимо ли е назначаване на експертиза в случаите, в които се касае единствено за прилагане на нормативни актове, т. е. до формиране от съда на правни изводи, за които не са нужни специални знания? Може ли да се кредитира експертиза, изпълнена от вещо лице, което няма съответната професионална квалификация – диплом, сертификат, специфични знания, за които е назначен от съда? Според касатора по въпроса въззивното решение противоречи на р. по гр. д. №392/11 г. на второ г. о. на ВКС.

9. Налице ли е основанието по чл.22, ал.1,т.6, вр. с чл.196 ГПК за отвод на вещото лице, при положение, че той и ищецът по делото са бивши колеги и то като специалист по ОМП в общината е било функционално подчинено на експерта в дирекция АПОФУС в ОА? Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на опр. по гр. д. №2125/20 г. на четвърто г. о. на ВКС.

Евентуално, касаторът намира, че поставените мотериалноправни и процесуалноправни въпроси са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В контекста на това основание поставя въпроса дали нормата на чл.70, ал.5 КТ съдържа изискване за характера на правоотношението /трудово или служебно/, по който няма съдебна практика на ВКС. От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото според касатора е и процесуалният въпрос, посочен под №6 по-горе.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че тр. договор с ищеца от 12.04.21 г. за длъжността „дежурен по Областен съвет за сигурност“ е сключен в нарушение на чл.70, ал.5 КТ, поради което уговорката за срок за изпитване е недействителна и договорът следва да се счита сключен за неопределено време. От данните по делото се установява, че за период от повече от 9 години ищецът, като младши и старши експерт в посочените дирекции на ОА – Благоевград, е осъществявал цялостен контрол върху изпълнението на работата на тази длъжност и пряко е отговарял за работата на дежурния. Така годността му за изпълнението на процесната длъжност е била изпитана към сключване на договора за нея и това е било известно на работодателя. Нормата на чл.70, ал.5 КТ не въвежда изискване за характера на правоотношението, по което се изпълнява работата – служебно или трудово. Клаузата за срок за изпитване е недействителна, когато годността на работника/служителя за определена работа вече е била изпитана, вкл. в случаите, когато преди това е изпълнявал друга, ръководна спрямо процесната длъжност, включваща упражняването на цялостен контрол и пряка отговорност за изпълнение на работата на процесната длъжност. От събраните по делото доказателства – заключение на вещо лице и показания на св. Зашев - се установява припокриване на тр. функции на ищеца на изпълняваните преди и на процесната длъжност, като първоначално изпълняваната от него работа включва в обема си и функциите на длъжността, на която впоследствие е преназначен и от която е уволнен с оспореното уволнение. В такъв случай включването на клауза за срок на изпитване при преназначаването на служителя е недопустимо, клаузата е недействителна и работодателят няма право да прекрати тр. правоотношение на осн. чл.71, ал.1 КТ. По тези съображения въззивният съд е обявил клаузата за срок за изпитване в тр. договор на страните от 12.04.21 г. за недействителна / с решение за поправка на ОФГ от 31.07.24 г./ и е уважил исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.

С оглед на решението на въззивния съд - първоначално и за поправка на ОФГ, въпрос 7 е безпредметен и не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК / ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/.

По въпроси 4 и 9 не е обоснована допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – сочените определения по чл.288 ГПК не са практика на ВКС, според цитираното ТР/ за което е възразил и ответникът по жалба в отговора си/. Не са обосновани и специфичните допълнителни предпоставки на евентуално посоченото основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, разяснени в същото ТР.

Поставеният в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпрос за характера на правоотношението, по което следва да е изпълнявана работата, за да се приеме, че е налице еднаквостта по чл.70, ал.5 КТ е разработен в практиката на ВКС, поради което не е налице соченото допълнително основание – р. по гр. д. №1477/14 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №2545/17 г. на трето г. о. на ВКС. Там е разяснено, че ограничението по чл.70, ал.5 КТ произтича от смисъла на клаузата за изпитване – да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за него. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по чл. 70, ал.5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност/ а това по логиката на закона важи и за случаите, когато е длъжността е изпълнявана по прекратено служебно правоотношение в същото предприятие/ се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция/ работа/, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена.

Не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и въпрос 5, който е за работното време на осъществяване на трудовите функции при изпълнение на работата / нормално или на дежурства/. Според трайната практика на ВКС при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността / р. по гр. д. №954/09 г. на четвърто г. о. на ВКС/. При преценка дали работата е една и съща съществено е не наименованието на длъжността, нито кодът по НКПД/ р. по гр. д. №1013/10 г. на четвърто г. о. на ВКС/, а трудовата функция в съществените й права и задължения. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо и същата клауза е недействителна/ Р. по гр. д. №3037/13 г. на четвърто г. о. на ВКС/.

Разпоредбата на чл. 70 КТ е императивна / р. по гр. д. № 5534/16 г. на трето г. о. на ВКС/, поради което съгласието на работника с клаузата за срок за изпитване е без значение. Така изводите на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС и по въпрос 6. Според цитираната от касатора практика на ВКС/ р. по гр. д. №5893/13 г. на трето г. о./ работникът е добросъвестен по смисъла на цитираната разпоредба/чл.75, ал.1 КТ/, когато условията по трудовия договор са му известни, той ги е приел и е изпълнил добросъвестно своята престация, изразяваща се в предоставяне на работна сила, както е и в случая.

Въпрос 8 също не е разрешен в противоречие със сочената практика на ВКС – р. по гр. д. №392/11 г. на второ г. о. Въззивният съд е кредитирал заключението на назначената експертиза като е приел, че то се отнА. до изключително специфични функции и задължения, регламентирани в редицата посочени в заключението нормативни актове, които не биха могли да се изследват и съпоставят само чрез елементарно сравняване на текстовете от длъжностните характеристики, а чрез преценка на естеството на задачите/ функциите/ по двете правоотношения. Или в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания и са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания; затова и е изслушано експертно заключение, както е посочено и в цитираното решение на ВКС по гр. д. №392/11 г. на второ г. о.

Останалите въпроси – 1-3 от изложението, са фактически/особено въпрос 1/ и отговорът им предполага преценка по същество на фактите по делото, която ВКС не извършва в това производство /ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/. Освен това въпроси 2 и 3 излагат защитната теза на ответника, а не изводите на въззивния съд, който е приел обратното откъм фактическа страна и съответно това влече разликата и в правните му изводи спрямо тези, наведени с въпросите. Затова тази група въпроси не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват. Затова ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд по гр. д. №276/24 г. от 25.04.24 г.

Определението е окончателно.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________