Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр. София, 13.01.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н. ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при участието на секретаря Т. И. като разгледа докладваното от съдия Петрова гр. дело № 2636 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. С. срещу решение №140 от 26.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 94/2024 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 971/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3095/2022 г. по описа на Сливенския районен съд, с което по отношение на О. С. е установено, по предявения от Р. Г. Г. и К. Х. Г. иск, с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС, че са собственици, на основание осъществено давностно владение, на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], м.“Б.“, с площ 1 152кв. м., номер по предходен план *.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост бъдат отхвърлени със законните последици.

Ответниците по касационната жалба – Р. Г. и К. Г., чрез процесуалния представител адвокат С. К. от АК-С., оспорват жалбата и молят атакуваното с нея въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно.

В открито съдебно заседание страните не се представляват.

По делото е постъпило писмено становище от Р. и К. Г., представлявани от адвокат К., в което е посочено, че по предходно дело между страните- гр. д. № 4511/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен е бил изследван въпроса за възможността за придобиване по давност на земеделски земи, намиращи се в обхвата на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по това дело е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

С определение № 2446 от 15.05.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - предвид наличието на съмнение дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че ищците са придобили по давност земеделска земя, намираща се в район, в който земите са били предоставени за ползване и чийто статут понастоящем следва да се урегулира с помощен план и план на новообразуваните имоти, изработен по реда на §4к ПЗРЗСПЗЗ, без да се съобрази статутът на имота съобразно този план и моментът на неговото влизане в сила.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изчерпателна и подробна, поради което на основание чл.272 ГПК е препратил към тази част на първоинстнационното решение. Приел е, че са били предявени установителени искове за признаване правото на собственост на ищците придобито по давност върху описан имот. Съдът е съобразил на първо място, че имотът, предмет на спора, има статут на частна общинска собственост. Приел е по делото, че възможността да се придобива по давност частна общинска собственост е възникнала на 01.06.1996 г., с влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС. Посочено е, че на 01.06.2006 г. е влязъл в сила Закон за допълнение на Закона за собствеността, с който е наложен мораториум върху възможността да се придобива по давност частна общинска собственост. Прието е, че след отмяната на мораториума, с решение на КС, след 07.03.2022 г. е продължила да тече придобивна давност. Тълкувал е разпоредбата на чл.79 ЗС, като е посочил, че за да бъде придобит имот по давност било необходимо придобиващият правото на собственост да упражнява фактическа власт – държане на вещта в продължение на предвидения от закона срок, както и да е налице намерение за своене и то да е било явно, непрекъснато, сведено до знанието на собствениците. За да установи първия елемент, придобиващият по давност, следвало да докаже, че е владеел вещта само за себе си и че е извършвал такива действия, които недвусмислено сочат, че счита вещта за своя и ако друг опита да установи фактическа власт върху нея, ще бъде отблъснат. Посочил е, че съгласно чл.68 ЗС владението било упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането - упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държало като своя. При така установените факти, въззивният съд е мотивирал извод, че К. Г. ясно и недвусмислено е бил оповестил на О. С. че той лично, както и съпругата му, владеели процесния имот лично за себе си, като бил подал декларация за собственост на недвижим имот на 31.05.1998 г. пред МДТ. От този момент ищците били заплащали дължимите данъци, оградили били имота, не били позволявали на друг да го владее. От 31.05.1998 г. до 01.06.2006 г., ищците били владели имота за себе си в продължение на 8 години, без 1 ден. От падането на мораториума – 07.03.2022 г., до постановяване на решението- 27.03.2024 г., са били минали две години и 20 дни, като съдът следвало да съобрази всички настъпили до постановяване на решението факти, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК. Така формирал решаващ извод, че общият период на владение бил повече от 10 години и следователно ищците били придобили имота на оригинерно основание по давност.

Съгласно мотивите на първата инстанция, към която въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК, съдът е установил от фактическа страна, че предмет на спора е земеделска земя, попадаща в границите на територия, в която земите са били предоставени за ползване по §4 ПЗРЗСПЗЗ.

По основанието, на което е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК:

Както е посочено от съдебният състав в определението по чл. 288 от ГПК очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от акта, без да се налага обсъждане на мотивите му.

Законът установява с императивни правни норми кои поземлени имоти са частна държавна или общинска собственост, както са императивни правните норми, с които се урежда придобиването по давност на имоти и се забранява придобиване по давност на общински и държавни имоти.

Съгласно приетото с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС съдът дължи служебно да осигури правилното приложение на императивна материалноправна разпоредба. Отнесено към правомощията на касационната инстанция, това означава, че при произнасяне по касационна жалба касационният съд следи служебно за очевидна неправилност, когато се касае за приложението на императивна материалноправна норма / в този смисъл решение №52 от 23.04.2019 г - по гр. д. № 2733/2018 г. на ВКС/.

Касационно обжалване по делото е допуснато на основание очевидна неправилност на решението, поради несъобразяване на императивните материалноправни разпоредби, уреждащи приключването на земеделската реституция и придобиването подавност на земи, които попадат на територии, за които се дължи изработване и приемане на ПНИ. Разпоредбата на § 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм., бр. 67/99 г.) изрично сочи, че за земите, предоставени за ползване на гражданите, въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти (ПНИ). Принцип в гражданското право е, че придобивна давност не тече по отношение на имоти, собствениците на които не могат да се бранят. Лицата, имащи право да реституират собственост, в случаите преди приключване на административната процедура, не разполагат с възможност да бранят своите права върху обектите, подлежащи на реституция. Ето защо и придобивна давност върху тези имоти и против тези правоимащи лица не тече. В частност, ако имотът попада в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, придобивна давност по отношение на него може да започне да тече след приключване на предвидените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури, а именно след одобряване плана за новообразуваните имоти, от който момент правоимащото лице придобива права върху конкретен имот. Възможността придобивната давност да започне да тече от ПНИ се обосновава с правното значение на влезлия в сила ПНИ, с който се индивидуализират земеделските земи в територии по § 4 ПЗР от ЗСПЗЗ, което се изразява в това, че с ПНИ не само се обособява самостоятелният обект на вещни права, но се внася яснота и за предназначаването на имота дали правото на собственост подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, на изкупуване от ползватели по § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, ще се прилага ли чл. 19 ЗСПЗЗ или чл. 25 ЗСПЗЗ, или на придобиване посредством други способи и от правни субекти, различи от лицата по § 4 ПЗР от ЗСПЗЗ. С. Р. № 60138/08.11.2021 г. по гр. д. № 1609/2021 г. на ВКС, I г. о., физическо лице, което не е ползвател, нито собственик на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия на ПНИ въз основа на изтекла придобивна давност, като давността започва да тече след влизане на ПНИ в сила. В този смисъл са постановени и решение № 428 от 09.07.2025 г. по гр. д. № 1944/2023 г. на II г. о. на ВКС, решение № 130 от 06.03.2025 г. по гр. д. № 3718/2023 г. на II г. о. на ВКС и др.

По съществото на касационната жалба:

По делото е установено, че със заповед № РД-15-824/ 17.06.2009 г. кметът на община Сливен е отказал на К. Х. Г. да придобие правото на собственост върху поземлен имот *.* /стар идентификатор */ в м.“Б.“, тъй като не отговаря на изискванията на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От писмо-отговор на О. С. № РД-04-804/ 23.07.2021 г. е установено, че по кадастралния план на „Вилна зона-запад“ от 1995 г. имотът, който понастоящем е с идентификатор ***, има пл.№ *. В разписната книга на плана е записан на името на Г. Т. К., но без да се сочи придобивно основание или документи за собственост. Установено е, че имотът попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м.“Б.“ като по плана на новообразуваните имоти на местности “Г. и Б.“, землище [населено място], одобрен със заповед РД-11-09-001 от 21.06.2017 г. на Областния управител на О. С. за имота няма записан бивш собственик.

При така установените по делото факти от значение за спора следва да се приеме, че ищците не се легитимират като собственици на твърдяното от тях оригинерно придобивно основание – изтекла придобивна давност, тъй като от датата на одобряване плана за новообразуваните имоти на 21.06.2017 г. и при съобразяване на решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.), с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.), изискуемият от закона десетгодишен давностен срок не е изтекъл.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът срещу касатора е уважен, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно основателността на предявените искове, довели и до нарушение на материалния закон.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

С оглед изложените мотиви съдебният състав приема, че предявените от Р. Г. Г. и К. Х. Г. положителни установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 79 ЗС, че са собственици, на основание осъществено давностно владение, на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], м.“Б.“, с площ 1 152кв. м., номер по предходен план *, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Обективно е невъзможно да е изтекъл законоустановеният срок за придобиване на имота по давност, считано от одобряване плана за новообразуваните имоти на 21.06.2017 г. и с оглед действието на §1 от ЗД на ЗС.

Неоснователно е поддържаното възражение в писменото становище на касаторите за произнасяне на съда по отношение на възможността за придобиване на процесния имот по давност. Мотивите на решението по предходно дело водено между страните на същото основание не са обвързващи съда по настоящото дело.

По тези съображения следва да се отмени въззивното решение №140 от 26.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 94/2024 г. по описа на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 971/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3095/2022 г. по описа на Сливенския районен съд и вместо това да се постанови отхвърляне на предявените искове за установяване, че ищците са собственици на процесния имот.

При този изход на спора касаторът има право на сторените разноски по делото. Същият доказва реално направени такива, с оглед задължителните указания на т. 1 от ТР №6/2012 г., в размер на 306.78евро /600 лв./, която сума следва да бъде възложена върху ответниците по касационната жалба - ищци по делото.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №140 от 26.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 94/2024 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 971/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3095/2022 г. по описа на Сливенския районен съд изцяло, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Г. Г. и К. Х. Г. против О. С. положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено, че ищците са собственици, на оригинерното основание, осъществено давностно владение, на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], м.“Б.“, с площ 1 152кв. м., номер по предходен план *.

ОСЪЖДА Р. Г. Г. и К. Х. Г. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на О. С. сумата от 306.78евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/ с левова равностойност от 600 /шестстотин/ лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ