Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. М. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т ЦУ на НАП срещу решение № 406/02. 12. 2016 г, постановено по адм. дело № 7/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т, с което е обявена нищожността на издадения РА № Р-04000715000686-091-001/03. 08. 2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т, потвърден с решение № 473/17. 11. 2015 г. на същия директор за установени задължения на [фирма] за ДДС за данъчни периоди през 2010 г. 2011 г. и 2012 г. и задължения за корпоративен данък за 2013 г. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложени съображения касационният жалбоподател обосновава наличие на валидност на обявения за нищожен от съда ревизионен акт, анализирайки относимите разпоредби на ДОПК. Излага и оплакване, че съдът не е обсъдил приложените по преписката доказателства за компетентност на органите по приходите, издали обжалвания акт, като вместо това било направено изследване относно валидността на друг, необжалван пред съда акт, независимо, че в една част е бил отменен по административен ред съда ревизионен акт. Касационният жалбоподател не е съгласен и с извода на съда, ме е следвало настоящата ревизия да се възложи и ревизионния акт да се издаде от същият орган, който първоначално е възложил предходното ревизионно производство. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне по съществото на...