Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - град София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против Решение № 4429 от 27. 06. 2016г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 8916/2015г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-2203-1205813-091-01/02. 02. 2015г., издаден от Т. В. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1243/11. 08. 2015г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, в частта, с която на [фирма] са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07. 2012г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът приемайки наличие на някоя от хипотезите на чл. 7, ал. 3 ДОПК, не е указал на ответника необходимостта от събиране на допълнителни доказателства във връзка с тези хипотези. На второ место, оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на компетентност на издателя на РА, като твърди, че след като РА е издаден от Т. В. М., упълномощена за издаването му със Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) № К1206863/18. 12. 2012г. на М. А. К., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, която пък е оправомощена със Заповед № РД-01-1358#11/01. 11. 2012г. на Директора на ТД на НАП – София да издава заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК...