Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С, чрез юрк. Д. като процесуален представител, срещу решение № 1921 от 23. 03. 2017 г., постановено по адм. дело № 11727/2016 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му.

Ответникът – [фирма], чрез пълномощника си адв. М., излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу решение, което е неблагоприятно за нея. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение Административен съд София - град е прогласил нищожността на решение № РЗАДС-5800-1112/32-258305/15. 09. 2016 г. на зам. началника на М. С и административната преписка е изпратена на началника на М. Л за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение на началника на М. С, потвърдено с решение № Р-569-32-300687/27. 10. 2016 г. на директора на Агенция „Митници”, с което на [фирма] е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по подаденото от него заявление вх. № 32-23879/29. 08. 2016 г.

Първоинстанционният съд е обосновал извод, че оспореното решение на митническия орган е нищожно. Приел е, че административният акт е издаден от некомпетентен орган – зам. началник на М. С, който не е разполагал в това му...