Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Р. Б, подадена чрез упълномощен юрисконсулт И. Г., против решение № 9393 от 14. 07. 2017г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 2207/2017г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд във връзка с характера на установените нарушения на административнопроизводствените правила, като развива тезата, че те не са съществени и в решението е допуснато смесване на производствата по изготвяне на проект за нормативен акт и производството по приемане на нормативен акт, които следва да се разграничават. Според касатора при изработване на проекта за процесния акт са участвали заинтересованите страни, които са пряко засегнати от него, поради което не са нарушени основните принципи в административното производство. Позовава се на нормата на чл. 26, ал. 4, изречение второ от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/ и твърди, че в доклада на вносителя на акта са посочени причините за определяне на законоводопустимия по - кратък срок за провеждане на обществено обсъждане. Счита за невярна констатацията в съдебното решение, че не са представени доказателства за публикуване на проекта на акта на Портала за обществени консултации и заявава, че са необосновани изводите на първоинстанционния съд, че при приемане на атакувания акт липсват мотиви, съобразно изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Оспорва размера на присъдените адвокатски възнаграждения и твърди, че съдът е следвало да уважи възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения, тъй като жалбоподателите са били представлявани от един адвокат. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да потвърди § 1, т. 2, т. 4, т....