Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] (дружеството), чрез пълномощник по делото адв. Р. В., надлежно упълномощена, против решение № 1308/29. 02. 2016 г., постановено по адм. дело № 12110/2015 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № F154082/03. 04. 2015 г. на заместник-директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП София – запечатване на търговски обект пункт за обмяна на валута, находящ се на адрес: [населено място], [улица], стопанисван от дружеството жалбоподател, и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 17, т. 1, б. „б“ от ВЗ (ВАЛУТЕН ЗАКОН) (ВЗ).

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението като несъответно на събраните по делото доказателства и постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че деянието, за което е наложена принудителната административна мярка, не представлява реално извършена в обменното бюро продажба на валута, същото не влияе по какъвто и да е начин на финансовия резултат, на правилното определяне на реализираните от дружеството доходи, нито на размера на публичните му задължения. Навеждат се и оплаквания за незаконосъобразност на наложената мярка по вид и размер. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 17, т. 1, б. „б“ ВЗ бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответната страна по касационната жалба – заместник-директорът на ТД на НАП София, редовно призован, не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното...