Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София срещу решение № 4864/08. 07. 2016 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 1515/2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22220515002548-091-001/28. 09. 2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. В предмета на касационния съдебен контрол по жалба на [ПП] е включено допълнително решение № 6010/30. 09. 2016 г. по същото дело в частта, с която е осъдена партията да заплати деловодни разноски в размер 4 758 лева.

Доводите на първия касатор са за неправилност на първоинстанционното решение заради противоречие с материалния закон. Твърди, че неоснователно в обхвата на отмяната е включена и част от РА, установяваща задължения за ДДС не във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит, а такива по справка-декларация, които не са внесени от данъчнозадълженото лице. Отрича да са доказани убедително в хода на съдебното дирене с писмените доказателствени средства предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като още в извънсъдебната фаза на производството установено отсъствие на персонален и материален ресурс у доставчиците за извършване на доставките. Настоява на правомерността на преобразуването на счетоводния финансов резултат на ревизираното лице с разходите за неосъществени доставки на услуги. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Оплакванията на втория касатор срещу оспорената част на допълнителното решение са за недопустимост и за неправилност. Според него искането на ДДОДОП е било за изменение, а не за допълване на първото решение в частта за разноските, поради което при липсата на представен списък на разноските по чл. 80 ГПК правото на изменение не съществува. Възприемането от първостепенния съд на искането като такова за...