О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 133

Гр. София, 13.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. дело № 4810 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима частна жалба с вх.№ 21491 от 19.11.2025 г., подадена от Н. А. Б. и Д. В. В., представлявани от адвокат С. Б. от САК, която е насочена срещу Определение № 5146 от 11.11.2025 г., постановено по гр. д.№ 3646/2025 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.

Постъпил е отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК от М. С. В., Х. И. Ч., Н. И. А., Н. С. П., С. Б. П., Л. М. В., В. С. В., С. Г. Г., Г. Г. В., И. С. З., В. Р. Х. и М. С. Х. чрез адвокат В. Т. от САК. Поддържат становище, че частната жалба е неоснователна. Молят обжалвания акт да бъде потвърден. Претендира се присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:

С атакуваното определение е оставена без разглеждане подадена от настоящите жалбоподатели молба за отмяна с вх. № 266215 от 10.04.2025 г. и допълнителна молба, наименована „молба-допълнение“ с вх.№ 268733 от 30.05.2025 г., подадени от Н. А. Б. и Д. В. В. за отмяна на влязлото в сила Решение № 684 от 23.05.2023 г. по гр. д.№ 2580/2022 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него Решение № 260662 от 23.02.2022 г. по гр. д.№ 15613/2019 г. на Софийски градски съд.

С атакуваното решение е уважен предявеният от Г. М. В., Х. И. Ч., Н. И. А., Н. С. П., М. С. В., Б. С. Д., Л. М. В., И. С. З., М. С. Х. и В. Р. Х. против Н. А. Б. и Д. В. В. установителен иск за собственост по наследствено правоприемство и земеделска реституция с Решение № 6783 от 11.06.2010 г. на ОСЗ - Овча купел на 96/114 ид. ч. от дворно място в [населено място], СО - район „В.“,[жк], [улица] площ 1 830 кв. м., при посочени съседи, който имот съставлява част от ливада от 5 643 кв. м. в строителните граници на [населено място], местност „М.“, имот № *, к. л. 638 от кадастралния план от 1950 г., възстановен както следва: 120 кв. м. от УПИ *-*, 1 629 кв. м. от УПИ *, 1 840 кв. м. от УПИ *-*, 1 580 кв. м. от УПИ *-* от кв. 65 и 100 кв. м. от УПИ *-за озеленяване от кв. 64 и 374 кв. м. извън регулация, който имот съставлява поземлен имот с идентификатор ***.

В молба с вх.№ 266215 от 10.04.2025 г. молителите са се позовали на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 2 ГПК.

Предходният тричленен състав на ВКС е приел, че в частта й, в която молбата се основава на обстоятелства в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тя се явява подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като последно по време от сочените за противоречащи си съдебни актове, страни по които са страните и в настоящото производство, е влязло в сила именно атакуваното от молителите решение, чиято отмяна се иска – Решение № 684 от 23.05.2023 г. по гр. д.№ 2580/2022 г. на Софийски апелативен съд. Влизането на това решение в сила е настъпило на 26.08.2024 г. - с постановяването на Определение № 3961 от 26.08.2024 г. по гр. д.№ 3740/2023 г. на Върховния касационен съд, І г. о., а молбата за отмяна е подадена на 10.04.2025 г. - след изтичане на преклузивния тримесечен срок, поради което е процесуално недопустима. Отбелязано е, че срокът не е спазен, дори да се приеме, че е започнал да тече на 26.11.2024 г., когато (с постановяването на Определение № 5466 от 26.11.2024 г. по гр. д.№ 395/2024 г. на Върховния касационен съд, І г. о.) е влязло в сила Решение № 4232 от 27.07.2023 г. по гр. д.№ 11531/2022 г. на Софийски градски съд, което е постановено в производство, в което не са участвали настоящите ответници по молбата за отмяна, но касае идеални части от същия недвижим имот.

Верността на фактическите констатации, направени от предходния тричленен състав на ВКС, се потвърждава от данните по делото, а и не се оспорва от Н. А. Б. и Д. В. В., видно от текста на разглежданата частна жалба.

Оплакването им срещу правилността на обжалваното определение се основава на разбирането им, че началото на срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се счита поставено с узнаването на постановените от ВКС определения по реда на чл. 288 ГПК (Определение № 3961 от 26.08.2024 г. по гр. д.№ 3740/2023 г. на І г. о. и Определение № 5466 от 26.11.2024 г. по гр. д.№ 395/2024 г. на І г. о.).

Разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК не дава основание за подобно тълкуване. Такова становище не се застъпва и в практиката на ВКС по приложението на разпоредбата. Правната норма е ясна и съгласно предвиденото с нея, при релевирани обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна се изчислява от деня на влизане в сила на последното решение. Отговор на въпроса кой е този ден дава разпоредбата на чл. 296 ГПК, съгласно чиято т. 3 решенията, по които касационна жалба не е допусната за разглеждане, влизат в сила в момента на постановяването на определението по чл. 288 ГПК. От гледна точка приложението на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК без всякакво правно значение е моментът, в който определението по чл. 288 ГПК е публикувано на интернет страницата на ВКС, поради което искането за събиране на доказателства за това обстоятелство (т.1.1. от частната жалба) не подлежи на уважаване, тъй като касае неотносим за настоящото произнасяне факт. Моментът на публикуване на интернет страницата на ВКС на определенията по чл. 288 ГПК е ирелевантен и от гл. точка приложението на чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като публикуването на актовете на ВКС на тази страница не се регламентира от процесуалния закон като предпоставка за пораждане на техните последици и за упражняване на права на страните по касационните граждански дела. В обхвата на дължимата от страните грижа към воденето на делата им пред ВКС попада задължението да имат активно процесуално поведение във връзка с извършването на справки по движението на производството – било посредством физически справки, било чрез достъп до електронното досие на делата, по които са страни. В случая дори не се твърди Н. А. Б. и Д. В. В. да са били изправени пред невъзможност своевременно да се осведомят за постановените Определение № 3961 от 26.08.2024 г. по гр. д.№ 3740/2023 г. на І г. о. (електронно подписано на 26.08.2024 г.) и Определение № 5466 от 26.11.2024 г. по гр. д.№ 395/2024 г. на І г. о. (електронно подписано на 26.11.2024 г.), поради което не може да става дума за никакви особени непредвидени обстоятелства пред подаването на молба за отмяна преди да изтече срокът по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК на 26.11.2024 г. (съобразявайки Определение № 3961 от 26.08.2024 г. по гр. д.№ 3740/2023 г. на І г. о.), респ. – на 26.02.2025 г. (съобразявайки Определение № 5466 от 26.11.2024 г. по гр. д.№ 395/2024 г. на І г. о.).

При обосновано формирани изводи за релевантните факти, с атакуваното определение са направени правилни изводи по приложението на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК.

На следващо място предходният тричленен състав на ВКС е приел, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с твърденията, че от публикации в пресата молителите установили, че срещу бивш служител на район „Витоша“ имало висящи наказателни производства и отделно е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 г., чието изпълнение е отложено с 5-годишен изпитателен срок, във връзка с действия на служителя, касаещи вероятно процесния имот и съседните имоти, като доколкото им е известно деянието е било, че не е издал удостоверение, че имот, който включва и процесния УПИ *-* е бил общинска собственост - общинска мера. Констатирано е, че молителите предполагат, че такъв тип документи с невярно съдържание може да са станали основание и за удовлетворяване на реституционните претенции на ответниците по молбата за отмяна. Уточнили са, че ще направят искане съдът служебно да изиска информация от прокуратурата за наличието на такива наказателни производства и присъди.

От правна страна е прието, че изложените твърдения не могат да бъдат подведени под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не съставляват твърдения за установена по надлежния ред неистинност на документ, върху който е основано решението. Приложеното копие от публикация в бр. 133 от 18.05.2009 г. във вестник „24 часа“ със заглавие „Чиновник „подари“ на баба 860 000 лв.“, не съставлява ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито може да се свърже с изискването на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК неистиността на документ да бъде установена по надлежния ред, поради което и молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се явява процесуално недопустима.

С частната жалба е заявено оплакване, че твърдението на молителите е за ново обстоятелство (чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК) и за престъпни обстоятелства - чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Относно „твърдението за ново обстоятелство“ настоящият състав ще вземе отношение по-долу. Относно твърдението за „престъпни обстоятелства“ настоящият състав на ВКС намира за правилен изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че изложените твърдения, основани на публикация в пресата, не попадат в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато неистинността на документ или друго релевантно за решаването на делото престъпно обстоятелство от кръга на предвидените с разпоредбата, е установена по надлежния съдебен ред. Под „надлежен съдебен ред” се разбира да е постановена влязла в сила присъда за престъпление (вкл. документно ) или установяване на същото от гражданския съд с влязло в сила решение по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното производство е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 НПК, или когато извършителят на деянието е останал неоткрит. В настоящия случай молителите не просто не са представили влязло в сила решение или присъда, надлежно установяващи наличието на престъпно обстоятелство от значение за решаването на делото, но въобще не се позовават на такива. В производството по отмяна съдът не е длъжен служебно да издирва доказателства за влезли в сила присъди, нито пък производството по обжалване на прекратителното определение, постановено по реда на чл. 307 ГПК, представлява способ за събиране на доказателства за съществуването на такива присъди. Ето защо неоснователни са както доводите срещу законосъобразността на изводите за отсъствието на надлежна молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, така и искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на молителите пред прокуратурата (т. 2 от частната жалба).

Предходният тричленен състав на ВКС е съобразил, че с допълнителна молба, наименована „молба-допълнение“ с вх.№ 268733 от 30.05.2025 г., Н. А. Б. и Д. В. В. са се позовали на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, прилагайки писмо от Столична община, район „Витоша“ с рег.№ РВТ25-ТИ00-161 от 27.05.2025 г., съдържащо информация, че след проверка в архива на район „Витоша“ за парцел *-*, кв. 65,[жк]е установено, че същият е „публична частна собственост“ съгласно АОС № 215 от 14.01.1998 г., предходно съставен АДС № 2776/1968 г. с основание бивша общинска мера и не са налице данни имотът да е бил отчуждаван и понастоящем е публична общинска собственост.

Прието е, че посоченото писмо не удостоверява ново обстоятелство, нито съставлява ново писмено доказателство. На стр. 126 от първоинстанционното производство, към отговора на исковата молба от Н. А. Б.-В. и на стр. 257 към изпратеното от ОСЗ копие от реституционната преписка се намира писмо на ОСЗГ - Витоша изх.№ 1169Б от 20.02.2003 г., съдържащо информация, че за имот пл.№ *, кв. 67, к. л. 638 има съставени АДС № 2207 и АДС № 2776, като от АДС № 2776 са съставени нови АОС № 215, обхващащ имот пл.№ * и АОС № 580, обхващащ имот пл.№ *. След като съставянето на АДС и АОС за имот пл.№ * (УПИ *-*) е било установено в хода на съдебното производство, то представеното към молбата за отмяна вх.№ 268733 от 30.05.2025 г. писмо с рег.№ РВТ25-ТИ00-161 от 27.05.2025 г. съставлява новосъздаден документ за установено при висящността на делото обстоятелство, поради което не попада в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а следователно молбата за отмяна и на това основание е процесуално недопустима.

Изводите на предходния тричленен състав на ВКС са правилни.

Това, което отличава документа от стр. 126 (идентичен с този на стр. 257) от първоинстанционното производство – от една страна, а от друга страна - писмото от СО, р. „Витоша“ с рег.№ РВТ25-ТИ00-161 от 27.05.2025 г., не са удостоверените факти относно съставените актове за държавна и общинска собственост, а направеното в писмото от 27.05.2025 г. изявление, че „следва да се приеме, че имотът винаги е бил общинска, съответно държавна собственост, а към настоящия момент представлява публична общинска собственост“. На това изявление се акцентира с частната жалба; с него се аргументира доводът за наличие на „ново обстоятелство“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Становището на жалбоподателите е неоснователно. Представеният от тях документ не удовлетворява изискванията на посочената разпоредба, защото удостоверява не факти, които да не са били установени при висящността на приключилото гражданско дело и да са годни да променят постановения по делото резултат, а обективира правен извод на кмета на район „Витоша“. Този правен извод излиза извън удостоверителната компетентност на общината и по тази причина нито се ползва с обвързващата съда доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, нито удовлетворява изискванията към „новото обстоятелство“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

В обобщение - изложеното мотивира извод, че молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е просрочена, а исканията за отмяна, основани на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 1 ГПК, не са изведени от точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на влязлото в сила решение, като липсват конкретни фактически твърдения, които да съответстват на фактическите състави по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 1 ГПК. Това е основание за оставяне без разглеждане на подадената молба, тъй като редовността е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, респективно - условие за надлежното упражняване правото на отмяна. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона в т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че молбата за отмяна е изцяло процесуално недопустима, се явява правилен и аргументира потвърждаване на обжалваното определение.

С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК жалбоподателите дължат на пълномощника, предоставил безплатна правна помощ на ответниците по частната жалба Л. М. В. (л. 94 от гр. д.№ 3646/2025 г., ВКС, ІІ г. о.), И. С. З., В. Р. Х. и М. С. Х. (л. 99 от гр. д.№ 3646/2025 г.) възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа във връзка с чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. На основание чл. 5, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ на адвокат В. Т. следва да се присъди заплащането на сумата 204,52 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5146 от 11.11.2025 г., постановено по гр. д.№ 3646/2025 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.

ОСЪЖДА Н. А. Б. и Д. В. В. ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат В. В. Т. от САК сумата 204,52 (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента) евро, равностойна на сумата 400 лева и представляваща възнаграждение по чл. 38 ЗЗД.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: