Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 6803/2021

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Д., от гр.София, подадена чрез пълномощника адвокат Ж. Д. против решение № 2226 от 05.04.2021 г. по адм. дело № 7293/2020 г. на Административен съд-София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №1040-21-487/06.07.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ София - град, с което е потвърден отказ №1012-21-995#7/08.05.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град за заверка на осигурителната му книжка, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и връщане преписката на административния орган. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ София - град чрез ст. юрисконсулт М. А. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-София град е отхвърлил жалбата на П. Д. срещу решение № 1040-21-487/06.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град, с което е потвърден отказ №1012-21-99#7/08.05.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-София-град за заверка на осигурителната му книжка. Съдът е изложил мотиви, че за спорния период от 17.07.1992 г. до 1.01.2000 г. следва да се приложи Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (приета с ПМС № 120 от 3.07.1992Г., обн., ДВ, бр. 58 от 17.07.1992г., с последващи изменения и допълнения и отменена с § 1, т. 2 от ЗР към ПМС № 30 от 10.03.2000 г., обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000г.). Приел е, че по отношение на твърдения от жалбоподателя негов работодател - ЕТ „НЕКО-Н. МАНОЛОВ е установено, че документи, удостоверяващи осигурители стаж и осигурителен доход на лица работили при търговеца по трудови или без трудови правоотношения, не са предавани за съхранение в Обединен осигурителен архив. По отношение на „ГАРАНТСТРОЙ ООД първоинстанционниуят съд е приел, че по граждански договор №16 от 01.09.1994г. и граждански договор №007 от 15.02.1995г., сключени с ЕТ„НЕКО - Н. МАНОЛОВ не са били ангажирани доказателства, удостоверяващи реално извършена работа по представените договори. Изложени са мотиви, че поради липсата на осигурителна книжка или какъвто и да е друг документ, установяващ размера на осигурителния доход и внесените осигурителни вноски административният орган правилно е преценил, че осигурителният стаж за спорния период не може да бъде зачетен. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че във връзка постъпило заявление с вх. №4004-21-346 от 21.02.2019 г. от П. Д. за заверка на осигурителна книжка за 1994 г.,1995 г. и 1996 г. за работа без трудово правоотношение с осигурителите ЕТ „НЕКО-Н. МАНОЛОВ и „ГАРАНТСТРОЙ ООД, с писмо от 26.03.2019 г., от лицето са изискани първични счетоводни документи, доказващи получените от него възнаграждения за работа без трудово правоотношение по граждански договори №016/01.09.1994г.,№007/15.02.1995г. с осигурителя ЕТ „НЕКО-Н. МАНОЛОВ и по граждански договор от 15.01.1996 г. с осигурителя „ГАРАНТСТРОЙ ООД, както и начислените и внесени осигурителни вноски за ДОО. В писмо от 11.04.2019 г. П. Д. е заявил писмено, че е имал качество на лице, работило без трудово правоотношение, поради което за периода, през който е бил изпълнител по горепосочените договори е приложима Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово правоотношение. В хода на установяване на фактите и обстоятелствата, свързани със заверка на осигурителна книжка на П. Д. за работата му без трудово правоотношение с осигурителите ЕТ „НЕКО-Н. МАНОЛОВ“ и „ГАРАНТОТРОЙ ООД, във връзка с влязлото в сила на 31.01.2020 г. решение № 111/ 07.01.2020 г. на АССГ от страна на контролните органи на ТП на НОИ - София град са предприети действия установяващи, че Н. Н. - собственик на ЕТ „НЕКО-Н. МАНОЛОВ е починал на 23.04.2009 г. и няма наследници или правоприемник, а документи, доказващи осигурителен стаж и осигурителен доход на лица работили в ЕТ „НЕКО-Н. МАНОЛОВ по трудови или без трудови правоотношения не са предавани за съхранение в Обединен осигурителен архив. На 20.03.2020г., до органите на управление на „ГАРАНТСТРОИ ООД са изпратени писма за представяне на първични счетоводни документи, доказващи получените от П. Д. възнаграждения по граждански договор от 15.01.1996 г., както и начислените и внесени осигурителни вноски за ДОО. Управителят на дружеството е заявил, че същото не развива дейност от 1998 г., че не съхранява архив на дружеството и не е в състояние да представи исканите документи. На 22.04.2020 г. М. Н. и на 05.05.2020г. К. К. – бивши съдружници в „ГАРАНТСТРОИ ООД, са заявили до органите, че не разполага с каквато и да е документация на дружеството. При тези обстоятелства по подаденото заявление от П. Д. е постановен отказ за заверка на осигурителна книжка №1012-21-995#7 от 08.05.2020 г., издаден от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-София-град, като е прието, че в случая са недоказани размерът на полученото възнаграждение, както и реалното внасяне на осигурителни вноски за ДОО. С Решение № 1040-21-487/06.07.2020г. на Директорът на ТП на НОИ - София-град, е оставил без уважение жалбата на молителя и е потвърдил отказа.

Настоящият състав намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. Тези изводи са в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Съгласно раздел II, уреждащ осигуряването на лицата, работещи без трудово правоотношение, от Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.), Наредбата, която е била действащо материално право към процесния период, подлежат на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи лицата, които са получили за работа без трудово правоотношение от предприятие, учреждение, организация или едноличен търговец възнаграждение, по-голямо от 25 на сто от минималната работна заплата за отделен календарен месец или по-голямо от минималната месечна работна заплата общо за една календарна година. Конкретният случай е точно такъв и именно на това основание са начислени на касатора допълнителни осигурителни вноски във връзка с осигуряването на лицата, на които е изплатено възнаграждение по ведомост. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредбата, която предвижда едно изключение от общото правило, предвидено в ал. 1, че не подлежат на осигуряване по реда на ал. 1 лицата, които са били осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание или са осигурени по Раздел I от наредбата. Предпоставките за прилагане на това изключение не са установени. Съгласно чл.14, ал.1 от Наредбата осигурителните вноски за лицата по ал. 1 на чл. 13 са за сметка на предприятието, учреждението, организацията или едноличния търговец и се изчисляват върху възнаграждението, получено по договора, но върху не повече от десеткратния размер на минималната работна заплата за страната за всеки месец по договора; ал.2- Осигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено възнаграждението. Когато в договора е предвидено възнаграждение, чийто средномесечен размер е по-голям от 25 на сто от минималната работна заплата, но изпълнението на договора продължава повече от един месец и не е плащано възнаграждение, осигурителните вноски се внасят авансово за всеки месец до 10-о число на следващия месец върху уговореното средномесечно възнаграждение, а по споразумение между страните по договора - върху по-голям размер, но върху не повече от десеткратния размер на минималната работна заплата за страната.

Съобразявайки нормативната уредба, действала през ревизирания период, осигурителят е следвало да внася осигурителни вноски, както и да подава информация за същите, респ. да извърши съответна заверка на осигурителната книжка. Зачитането на стаж и доход по без трудово правоотношение в случая следва да се извърши след установяване на размера изплатените възнаграждения и внесените върху тях осигурителни вноски. От представените по делото граждански договори, осигурителният стаж за желания период не може да бъде установен предвид липсата на платежни документи по договорите, липсата на осигурителна книжка или друг документ удостоверяващ твърдените от жалбоподателя обстоятелства. Поради отсъствието на каквито и да било първични и вторични счетоводни документи за получените от лицето възнаграждения за работа без трудово правоотношение, съдът не може да направи обоснован извод за наличието на внесени осигурителни вноски за ДОО. Не може да бъде установен и размерът на полученото от жалбоподателя възнаграждение. По отношение и на двамата твърдени от жалбоподателя осигурители „ГАРАНТСТРОИ ООД и ЕТ „НЕКО-Н. МАНОЛОВ, при извършена проверка в системата на НОИ същите не са подавали информация относно осигурителния стаж или доход на работници и служители в тях.

По изложените съображения не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна. Същите се определят в размер на 100,00/сто/лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, ВАС шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2226 от 05.04.2021 г. по адм. дело № 7293/2020 г. на Административен съд-София град .

ОСЪЖДА П. Д., ЕГН [ЕГН], гр.София, [адрес], да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Хайгухи Бодикян

/п/ Весела Николова