Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 890 от 16. 02. 2016 г. по адм. дело № 9293/2015 г. на Административен съд - София-град. В нея се правят доводи за недопустимост, а при преценка за допустимост - за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - М. С. С., чрез назначения му процесуален представител, изразява становище, че обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което следва да бъде обезсилен и производството по делото - прекратено.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на М. С. С. против заповед № Л-4862/05. 08. 2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С) е преместен от затвора в [населено място] в затвора в [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание.

Съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законния срок срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Посочил е, че съгласно чл. 62, ал. 3 ЗИНЗС (в приложимата редакция пред изменението, обнародвано ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7. 02. 2017 г.), заповедите за преместване или отказът да се уважи молбата за преместване подлежат на обжалване пред министъра на правосъдието. Съдът е приел, че разпоредбата предвижда оспорване на акта по чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС по административен ред, но не изключва изрично възможността за оспорването й по съдебен ред след изчерпване на административната процедура. По тези съображения и като се е позовал на общата непълна клауза за обжалваемост на административните актове на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, съдът е счел, че следва да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед.

По делото са установени следните фактически обстоятелства:

По повод заявление на М. С. да бъде преместен в затвора в [населено място], началникът на затвора в [населено място] е изготвил писмено становище рег. № ЗД № 667/1999г. от 17. 07. 2015 г. до главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В становището е изразено положително отношение по искането, по съображения, че се е създала атмосфера на нетърпимост, лични нападки и конфликти. Евентуалното му извеждане от групата би успокоила обстановката, която застрашава нормалното изпълнение на наказанието лишаване от свобода, и е предложено на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС, лишеният от свобода С. да бъде преведен в затвора в [населено място].

В становището от 15. 07. 2015 г. е цитирана и е приложена докладна записка рег. № 2398/08. 07. 2015 г. на старши инспектор СДВР за ХI група, в която е и лишеният от свобода М. С..

В докладната записка се съобщава за проблемни взаимоотношения между лишените от свобода в групата, за негативни процеси и тенденции, започнали през последните две години, които се изразяват явни конфликти, опити за злепоставяне и формиране на неформални групи, а като неформален лидер се е наложил лишеният от свобода М. С..

Със заповед № Л-4862/05. 08. 2015 г., главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС е разпоредил преместването на М. С. в затвора в [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание. В заповедта са изложени фактическите основания за издаването й - създадената обстановка на психологическа несъвместимост, която застрашава нормалното изпълнение на наказанието лишаване от свобода, както по отношение на лишения от свобода, така и по отношение на служителите. Предвид това е прието, че са налице важни съображения, свързани с безопасността на лишения от свобода и сигурността в затвора в [населено място], които обосновават необходимостта от преместването му в друг затвор.

Заповедта на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е била оспорена от М. С. по административен ред пред министъра на правосъдието.

Със заповед № ЛС 04-1276/15. 09. 2015 г. министърът на правосъдието е приел, че не са налице основания за отмяна на обжалвания акт и отхвърлил жалбата на С..

Съдът, след обсъждане на изложените фактически обстоятелства, е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка е посочил, че началникът на затвора в [населено място] не е направил предложение по смисъла на чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС за преместване на лишения от свобода С. в затвора в [населено място]. Според съда, становището на началника на затвора от 17. 05. 2015 г. не представлява предложение за преместване, тъй като в същото се съдържа изявление за преместване на лицето в затвора в [населено място] по негово искане и поради това, че е обект на физически посегателства. Преместването на лишените от свобода в хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС се осъществява по предложение на началника на затвора поради наличие на някое от изброените в текста обстоятелства. При липсата на такова предложение, заповедта се явява незаконосъобразна.

Съдът също така е намерил, че атакуваната заповед не е подкрепена с конкретни доказателства, от които да се направи извод, че е налице психологическа несъвместимост. Приел е, че такива данни липсват както в становището на началника на затвора от 17. 07. 2015 г., така и в докладната записка на Й. С. (старши инспектор СДВР за ХI група), от съдържанието на която не може да се приеме с категоричност, че същият има непосредствени впечатления относно психологическата несъвместимост в групата. В заключение съдът е приел, че в преписката липсват доказателства, които да установят по безспорен начин наличието на конфликт между жалбоподателя и другите лишени от свобода, има противоречия в становищата на различните органи относно взаимоотношенията му с останалите лишени от свобода, които обстоятелства обуславят основание за отмяна на обжалваната заповед.

При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, намира, че първоинстанционното решение е допустимо, но е неправилно. По допустимостта на съдебния акт:

Съдът правилно е приел, че оспорената заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Вярно и точно е посочил, че предвиденото в чл. 62, ал. 3 ЗИНЗС, ред. преди изменението, обнародвано ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07. 02. 2017 г., обжалване по административен ред на заповедите за преместване или отказът да се уважи молба за преместване не изключва възможността тези актове да бъдат оспорени пред съда. Съдът правилно се е позовал на конституционното правило на чл. 120, ал. 2 КРБ за обжалваемост на административните актове във всички случаи, освен изрично изключените със закон. Доводите на касационния жалбоподател, че дейността по преместване на лишените от свобода от едно пенитенциарно заведение в друго е изцяло дискреционна, поради което не подлежи на съдебно оспорване, не са съобразени както с общата непълна клауза за обжалваемост на съдебните актове, така и с правилото на чл. 169 АПК, което очертава пределите на проверката за законосъобразност от съда при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност.

Поради изложеното, съдът правилно е разгледал по същество оспорването на М. С. на издадената от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" заповед за преместването му в друг затвор. По правилността на обжалваното решение:

Съдът неправилно е приел, че липсва предложение на началника на затвора в [населено място] за преместване на лишения от свобода М. С.. В тази връзка, не могат да бъдат споделени изводите на съда относно съдържанието на становището от 17. 07. 2015 г. на началника на затвора в [населено място] като несъответно на предложение по смисъла на чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС. Независимо че поводът за изготвянето му е постъпилото заявление на лишения от свобода да бъде преместен в затвора в [населено място], в него са изложени обстоятелства, свързани с взаимоотношенията между лишения от свобода С. и останалите лишени от свобода и създадената обстановка в затвора в [населено място]. Началникът на затвора изрично се е позовал на докладна записка на старши инспектор СДВР за ХI група от 08. 07. 2017 г., която е изготвена именно по повод проблемни взаимоотношения между лишени от свобода от ХI група, в т. ч. ответника по касация М. С..

Становището приключва с предложение на началника на затвора в [населено място], на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС лишеният от свобода М. С. да бъде преместен в затвора в [населено място]. Ето защо, с оглед фактическите и правни основания, изложени в обсъжданото становище, то отговаря на предложение по смисъла на чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС.

В обжалваната заповед са посочени фактите, въз основа на които административният орган е постановил преместване на лишения от свобода в затвора в [населено място].

В чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС е предвидено, че преместването на лишени от свобода от един затвор в друг в тази хипотеза се извършва по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

Посочените в административния акт данни, мотивирали органа да разпореди преместването на лишения от свобода С. се субсумират във фактическия състав на релевантната правна норма. В административната преписка се съдържат достатъчно конкретни данни за взаимоотношенията между лишения от свобода С. и останалите лица, поводите и причините за влошената атмосфера, които са обосновали предложението на началника на затвора за преместването му в друг затвор. Решаващият съд неправилно е интерпретирал доказателствения материал в тази насока, което е обусловило неправилния извод за липса на яснота по какви причини е разпоредено преместването на лишения от свобода С. с обжалваната заповед. Неточно също съдът е приел, че такива мотиви се съдържат едва в писмото с рег. № 8144/07. 08. 2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" до началника на затвора в [населено място]. Цитираното писмо действително не замества мотивите за издаване на оспорения административен акт, същото е в отговор на жалба на лишения от свобода за конкретен случай и изложеното в него всъщност потвърждава фактическите обстоятелства, установени в производството по чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС.Фте обстоятелства са свързани с възникналата психологическа несъвместимост в групата на лишения от свообда, обусловила наличието на важни съображения за безопасността на лишения от свобода и сигурността в затвора в [населено място], поради което са съответни на правното основание за издаване на административния акт.

Заявлението на ответника по касация за преместване в затвора в [населено място] и направеното предложение от началника на затвора в същия смисъл не обвързват административния орган в хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС.

Преценката да бъде преместен лишения от свобода принадлежи на органа, който е компетентен да издаде заповедта за преместване. В рамките на дискреционната власт на органа е да реши, с оглед конкретните фактически обстоятелства за всеки индивидуален случай, в кое точно пенитенциарно заведение да бъде преместен лишеният от свобода.

В обсъждания казус, органът не е възприел становището на началника на затвора в [населено място] за преместването на лишения от свобода в затвора в [населено място], като при оспорването на акта по административен ред и в хода на съдебното производство не е установено наличие на близки с постоянен адрес на територията на град или област С., в каквато насока са били доводите и възраженията на ответника по касация.

Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че обжалваното решение е необосновано и материално незаконосъобразно - касационни основания за отмяната му, съгласно чл. 209, т. 3 АПК.

Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови друго по същество, като отхвърли жалбата на М. С. С. против заповед № Л-4862/05. 08. 2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С) е преместен от затвора в [населено място] в затвора в [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се уважи искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. общо за двете инстанции.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 890 от 16. 02. 2016 г. по адм. дело № 9293/2015 г. на Административен съд - София-град и вместо него постанови:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. С. против заповед № Л-4862/05. 08. 2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието.

ОСЪЖДА М. С. С. да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. общо за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.