Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика”, гр. С. срещу решение № 1923/23. 03. 2017 г., на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 9206/2016 г. с което е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991600005270/01. 06. 2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1425/ 17. 08. 2016 г. при обжалването по административен ред.

Иска се отмяна на съдебното решение, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните доводи за неправилност на решението са свързани с преценката на съда относно правомощията на решаващия орган в производството по чл. 155 ДОПК да изложи допълнително мотиви и ново основание за потвърждаване на акта за дерегистрация по ЗДДС. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – [фирма] не е изразило становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд, София - град е отменил акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991600005270/01. 06. 2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1425/17. 08. 2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София, с който на основание чл. 106 във връзка с чл. 176, т. 4 ЗДДС е прекратена регистрацията на [фирма], гр. [населено място] по ЗДДС.

За да обоснове този резултат, съдът е приел, че атакуваният акт за дерегистрация е издаден от компетентен орган, но в...