Производството е по реда на чл. 179 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ (ИАВКВПД) против заповед № РД-9Р-41/02. 12. 2016 г. на министъра на културата, подписана „За министър“ от заместник-министър Б.П., с която на основание чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН) е наредена промяна в статута на обект „Крепост, м. Урдовица“ на морския бряг, с класификация на археологическа недвижима културна ценност и с категория „местно значение“, на обект „Ранновизантийска и средновековна крепост на полуостров „Урдовиза“, с класификация на археологическа групова недвижима културна ценност и с категория „национално значение“.

Жалбоподателят оспорва заповедта с възражение за липса на мотиви относно промяната в статута и категорията на обекта .Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 48, т. 2 от ЗКН и чл. 50, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗКН, както и че управляваните от ИАВКВПД имоти частна държавна собственост, намиращи с в землището на [населено място] и имащи кадастрални идентификатори № [номер], № [номер], № [номер], № [номер], № [номер], № [номер], № [номер] и № [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-94/21. 12. 2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, неправилно и без основание са включени в границите на обекта като части от имот със стар идентификатор № [номер] и № [номер].

Ответната страна – министъра на културата, представляван от юрк. К., намира жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че жалбоподателят, в качеството си на управляващ и стопанисващ по см. на чл. 14 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) описаните по-горе имоти частна държавна собственост, е засегнат от издадения административен акт чрез въвежданите от акта ограничения в ползването на имотите намира, че жалбата...