Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на К. И. И. – П. срещу решение по т. 2 от Протокол № 25 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 юни 2017 година, с което е прието, че оспорваща е извършила нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ и й налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – «забележка». Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено от незаконен състав; при съществено нарушение на процедурните правила; без ясно формулирано и доказано от предложителя и съответно – без дефинирано от наказващия орган нарушение; без да е формулирано по съответния ред предложение за наказание, с което оспорващата да е надлежно запозната и да осъществи правото си на защита; в противоречие с тълкувателно дело № 7/2015г. на ВАС отм. енителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Иска се отмяна на обжалвания акт, като неправилен и незаконосъобразен.
Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. Намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска отхвърляне на оспорването.
Заинтересованата страна – административен ръководител – Председател на Софийски градски съд не ангажира становище по жалбата.
Върховният административен съд - шесто отделение, тричленен състав като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК и съобрази доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК, жалбата е неоснователна.
По делото се установява, че със заповед № К – 532 / 01. 07. 2013 г. на административния ръководител на Софийския апелативен съд, считано от 03. 07. 2013 г. съдия К. И. И. – П. е била командирована в Софийски градски съд. Командироването й е било прекратено със заповед № А – 581 / 03. 07. 2015 г. на и. ф. административен ръководител на Софийски апелативен съд, поради отпадане нуждата от командироване. В заповедта органът по командироването е възложил на откомандирования магистрат да довърши обявените за решаване търговски и частни граждански дела в Софийски градски съд. Заповедта за прекратяване на командироването е била връчена на магистрата на 06. 07. 2015 г.
На 07. 07. 2015 г. съдия К. И. И. – П. е постановила определения по приключилите и обявени за решаване дела за отмяна хода на устните състезания и е насрочила разглеждането им в открити съдебни заседания за първите дати на съдебния състав за месец септември 2015 г.
На 08. 07. 2015 г. съдия К. И. И. – П. е върнала в деловодството на Търговско отделение на СГС следните търговски дела на VI – 16 състав СГС: т. д. № 6379 / 2012 г., обявено за решаване на 26. 05. 2015 г.; т. д. № 6304 / 2013 г., обявено за решаване на 23. 06. 2015 г.; т. д. № 6528 / 2013 г., обявено за решаване на 12. 05. 2015 г.; т. д. № 4526 / 2014 г., обявено за решаване на 28. 04. 2015 г.; т. д. № 5378 / 2014 г., обявено за решаване на 02. 06. 2015 г.; т. д. № 5446 / 2014 г., обявено за решаване 26. 05. 2015 г.; т. д. № 5494 / 2014 г., обявено за решаване на 23. 06. 2015 г.; т. д. № 7318 / 2014 г., обявено за решаване на 12. 05. 2015 г.; т. д. № 7890 / 2014 г., обявено за решаване на 23. 06. 2015 г.; т. д. № 8129 / 2014 г., обявено за решаване на 02. 06. 2015 г.; т. д. № 8554 / 2014 г., обявено за решаване на 02. 06. 2015 г. и т. д. № 3920 / 2014 г. на VI – 21 състав СГС, обявено за решаване на 04. 05. 2015 г..
По т. д. № 4240 / 2012 г. на СГС, разгледано и обявено за решаване в открито съдебно заседание от 27. 01. 2015 г., съдия И. – П. не е постановила решение, тъй като с нейно разпореждане № 4258 / 05. 03. 2015 г. по молба на ищеца е бил поискан препис от исковата молба по т. д. № 6046 / 2014 г. по описа на СГС, ТО VI – 13 състав, предвид твърденията за преюдициалност и с оглед възможно спиране на производството по делото. Тъй като дело № 6046 / 2014 г. на СГС се е намирало във Върховния касационен съд, поисканият препис от исковата молба е пристигнал в СГС на 06. 08. 2015 г., а т. д. № 4240 / 2012 г. на СГС е приключило със съдебно решение постановено от съдия Б. на 09. 11. 2015 г. В определенията, с които съдия К. И. – П. е отменила определенията, с които е бил даден ход на устните състезания по търговските дела е изложила мотиви, че поради прекратяване на командироването ѝ считано от 10. 07. 2015 г. не й е възможно да разгледа всички дела до изтичането на посочения срок. Позовала се е на големия обем на съдебните дела, натовареността й за оставащите дни от командироването й с дежурство по молби по чл. 536 ГПК, на противоречие на определения й срок с приетите от съдиите от СГС критерии за командироване, в които е било прието, че при прекратяване на командироване, следва да се даде едномесечен срок за довършване на делата.
Съдия И. – П. е върнала през месец юли 2015 г. в деловодството на съда и следните пет търговски дела с ненаписани в закрито заседание съдебни актове: т. д. № 3290 / 2015 г., образувано на 19. 05. 2015 г.; т. д. № 3560 / 2015 г., образувано на 26. 05. 2015 г.; т. д. № 4073 / 2015 г., образувано на 12. 06. 2015 г., т. д. № 4248 / 2015 г., образувано на 19. 06. 2015 г.; т. д. № 8645 / 2014 г., образувано на 23. 12. 2014 г. и върнато след обжалване от Софийски апелативен съд на 10. 06. 2015 г.
На 08. 07. 2015 г. съдия К. И. И. – П. е върнала в деловодството на СГС 18 броя частни граждански дела, новообразувани и разпределени й в периода 01. 04. 2015 г. – 26. 06. 2015 г. без да е постановила никакъв акт по тях, нито акт указващ причината за връщането им.
Със заповед № 325 / 10. 07. 2015 г. на председателя на Софийския районен съд и на основание подадена лична молба от 10. 07. 2015 г. е разрешено на съдия К. И. И. – П. да ползва полагаемия й се отпуск за отглеждане на дете, считано от 13. 07. 2015 г. до 01. 03. 2016 г., включително.
На 28. 07. 2015 г. председателят на Софийски градски съд, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ, е внесъл предложение за налагане на наказание на съдия К. И. И. – П., за извършено от нея нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗСВ - с оглед съзнателен и немотивиран от обективни причини отказ за изпълнение на служебни задължения, довел до забавяне производството по разглеждане на делата и уронване престижа на съдебната власт.
Висшият съдебен съвет, с решение по т. 5 от протокол № 16 от заседание, проведено на 31. 03. 2016 г. не налага наказание на съдия К. И. И. – П. за извършено нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ). С решение № 157/09. 01. 2017г., постановено по адм. дело № 4828/2016г. по описа на ВАС, тричленен състав на шесто отделение е отхвърлено оспорването по жалба на административния ръководител - председател на Софийски градски съд срещу решение по т. 5 от протокол № 16 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 31. 03. 2016 г., с което не е наложено наказание на съдия К. И. И. – П. за извършено нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗСВ.
Петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд с решение № 6668/29. 05. 2017г., постановено по адм. дело № 2609/2017г. отменя решение № 157/09. 01. 2017г., постановено по адм. дело № 4828/2016г. по описа на Върховен административен съд, VІ-то отделение, в частта му, с която е отхвърлено оспорването на председателя на СГС за налагане на наказание на съдия К. И. И. – П. по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ, като вместо това постановява отмяна на решение по т. 5 от Протокол № 16 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 31. 03. 2016г., в частта му, с което не е наложено наказание на съдия И. – П. за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). Делото като преписка е върнато на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, за ново произнасяне по внесеното от председателя на Софийски градски съд предложение, в указаната му част, съобразно дадените в решението указания по тълкуването на закона.
Видно от извлечение от Протокол № 20 от заседание на комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет” към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 07 юни 2017г. е взето решение, обективирано в т. 14. 1 за внасяне в заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет решение № 6668/29. 05. 2017г., постановено по адм. дело № 2609/2017г. на ВАС – петчленен състав на Втора колегия, за ново произнасяне, в частта, в която не е наложено наказания на съдия К. И. И. – П. за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ.
По делото е представена справка относно уведомяването на К. И. И. – П. – съдия в Софийски районен съд, за заседанието на Съдийската колегия на ВСС, насрочено за 13. 06. 2017г. от 9, 30 часа.
В изпълнение на задължителните указания на ВАС, обжалваното в настоящото производство решение е постановено по т. 2 от Протокол № 25 от заседанието на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 13 юни 2017г., на което с 8 (осем) гласа „за” и 3 (три) гласа „против” е прието, че съдия К. И. И. – П. е извършила нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ, поради което й се налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – „забележка”.
При извършената проверка за законосъобразност на основанията по чл. 168 вр. чл. 146 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав, намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че оспореното решение е постановено от незаконен състав. След отмяната на решението на ВСС по т. 5 от 31. 03. 2016 г. и връщането на преписката с решението на ВАС по адм. дело № 2609/2017 г., петчленен състав, правилно е преценено, че производството следва да продължи от обсъждането на предложението на дисциплинарния състав на заседание на СК на ВСС, а не от избор на нов дисциплинарен състав. Горният извод е обоснован, с оглед констатираните от съда нарушения, които не са свързани с избора и/или дейността на дисциплинарния състав, а с неправилната интерпретация на безспорно установените в хода на производството факти. Решението на ВСС по протокол т. 5 от протокол № 16/31. 03. 2016 г. е отменено като неправилно, в частта му, с което не е наложено дисциплинарно наказание на съдия К. И.-П. за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ /ред. ДВ бр. 103/2009 г./. Последното съгласно § 85 от ПЗР ЗИД ДВ, бр. 28/2016 г. е в правомощията на СК на ВСС. Предвид гореизложеното, делото е върнато като преписка на СК на ВСС, а не на пленума на ВСС, за ново произнасяне по внесеното от председателя на СГС предложение в указаната му част, съобразно дадените в решението на ВАС указания по тълкуването на закона.
Необосновани са изложените от оспорващата доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в невръчване препис на решението на петчленния състав на ВАС по адм. дело № № 2609/2017 г. и нередовно уведомяване за проведеното на 13. 06. 2017 г. заседание на СК на ВСС, с което е накърнено правото й на защита.
Съдебното решение на петчленния състав на ВАС е постановено на 29. 05. 2017г. в касационно производство и като неподлежащо на обжалване е влязло в сила в деня на постановяването му, в който ден същото е обявено на интернет страницата на съда, която е общодостъпна. Съгласно чл. 223 АПК касационното решение е окончателно и преписи от него не се връчват на страните. В този смисъл, оспорващата е бил длъжна да следи за датата на обявяване на съдебното решение, от което зависи изхода на делото. Съдът няма задължение и не изпраща съобщения за постановяване на решението, което влиза в сила от момента на обявяването му. Такова задължение няма и дисциплинарнонаказващият орган, както и първоинстанционният съд, на който е върнато делото. Недостатъчната активност на страната да узнае възможно най-бързо за касационното решение на ВАС не може да се вмени във вина на трети лица.
В конкретния случай, видно от представената по делото справка, съдия К. И.-П. е уведомена на 08. 06. 2017 г. в 15:00 ч., по телефона за заседанието на СК на ВСС, насрочено за 13. 06. 2017 г., на което ще се разгледа Решение № 6668/29. 05. 2017 г. на ВАС -петчленен състав - II колегия, с което се отменя Решение № 157/09. 01. 2017 г., постановено по адм. дело № 4828/2016 г. по описа на ВАС, VI-то отделение, както и за възможността да се яви за изслушване. Съгласно §208 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗСВ (ДВ, бр. 62/2016 г.) неприключилите до влизане в сила на този закон дисциплинарни производства по глава шестнадесета се разглеждат по досегашния ред. В приложимата към настоящия случай нормативна уредба не е предвидено задължение за повторно изслушване на дисциплинарно привлеченото лице от дисциплинарнонаказващия орган. В тази връзка цитираните разпоредби от ГПК, АПК и ЗСВ са неприложими. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че не е нарушено правото на защита на магистрата, съответно не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспореното решение на СК на ВСС е постановено при ясно формулирано, доказано от предложителя и съответно правилно квалифицирано от наказващия орган нарушение. При постановяване на решение № 6668/29. 05. 2017 г. на ВАС, петчленният състав приема, че решението на тричленния състав на ВАС и решението на ВСС по протокол № 16/31. 03. 2016 г. са незаконосъобразни, в частта за правната интерпретация на иначе установените коректно и безспорно фактически положения. В мотивите на посоченото решение е изложено, че с действията си по възобновяване висящността на производствата по 18 броя граждански дела и връщането на 18 броя частни граждански дела без постановени съдебни актове, съдия К. И.-П. неоправдано е забавила производствата по същите, с което е осъществила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ /ред. ДВ бр. 103/2009 г./.
Неоснователни са възраженията на оспорващата досежно приложимостта на Тълкувателно решение № 7/ 2015 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, доколкото то касае хипотеза, в която съдът няма правомощието след отмяна на решението на Висшия съдебен съвет, с което е наложено дисциплинарно наказание да върне преписката на органа за ново произнасяне, доколкото в случая не е било наложено наказание.
Ирелевантни в настоящото производство са наведените от оспорващата доводи досежно правилността на влязлото в сила съдебно решение № 6668/29. 05. 2017 г. на ВАС, петчленният състав, поради което същите не следва да бъдат разглеждани.
Двете решения на ВАС са обсъдени от СК на ВСС на заседание на 13. 06. 2017 г. Предмет на новото решение на СК на ВСС е единствено вида и размера на наложено дисциплинарно наказание, тъй като съгласно влязлото в сила решение на петчленния състав на ВАС, със сила на присъдено нещо е разрешен спора досежно виновното неизпълнение на служебните задължения от съдия К. И.-П., с което е осъществен състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ /ред. ДВ бр. 103/2009 г./. В този смисъл са и направените изказвания от членовете на СК на ВСС - К. К., Г. К., Г. Г., С. Н.. При последвалото гласуване с 8 гласа „за" и 3 гласа "против" е прието, че съдия К. И. И.-П. е извършила нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ /ред. ДВ бр. 103/2009 г./ и е наложено дисциплинарно наказание „забележка".
При определяне на наложеното дисциплинарно наказание дисциплинарнонаказващият орган се е съобразил със задължителните указания на съда. Отчетено е, че се касае за забавяне на 36 броя дела, което е довело до необходимост от преразпределение на същите и до допълнително натоварване на останалите съдии от търговско отделение на СГС, както и до вредни последици за страните по тези производства. Съобразено е, че забавянето по делата е в порядъка на няколко месеца, като след преразпределението на същите са били решени от други съдии. От значение е и прекратяването на командироването на съдия К. И.- П., което е станало без предварително уведомяване на съдията и без да се даде ясна оценка за дейността й през времето на почти двегодишното й командироване.
Предвид горното, настоящият състав намира, че наказанието съответства на тежестта на нарушението и на поведението на нарушителя. Спазен е принципът за съразмерност без данни, че дисциплинарнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка в нарушение на целта на закона.
По изложените съображения следва да се приеме, че оспореният акт е процесуално и материално законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. И. – П. срещу решение по т. 2 от Протокол № 25 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 юни 2017 година.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.