Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр. [населено място], с ЕИК[ЕИК], с управител Д. М. М., чрез процесуалния представител адв. Т. К., САК, против Решение № 1281/28. 02. 2017 г. г., постановено по адм. дело № 8613/2016 г. по описа на Административен съд (АС) гр. С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22002215007519-091-001 /30. 03. 2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. С., потвърден с Решение №1016/21. 06. 2016 г. на директора "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С., при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и адвокатски хонорар.

Ответникът по жалбата - директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С., при ЦУ на НАП в с. з., чрез пълномощника си юрк.. З излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и доводите, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд гр. С. е бил ревизионен акт № Р- 22002215007519-091-001 /30. 03. 2016 г., издаден от Б. Н. Н.- Началник сектор, възложил ревизията и П. П. Б. – Д. – главен инспектор по...