Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Благоевград против решение № 1602 / 17. 11. 2016 г. по адм. дело № 481 / 2016 г. на Административен съд – гр. Б.д. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Г. С. С., от гр. [населено място] изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване по изложените в касационната жалба основания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна.

С решение № 1602 / 17. 11. 2016 г. по адм. дело № 481 / 2016 г. Административен съд – гр. Б.д е отменил решение № 1040 – 01 – 32 / 07. 07. 2016 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № РВ – 3 – 01 – 00145563 / 14. 06. 2016 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. Върнал е преписката на директора на ТП на НОИ за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски.

Административният съд е отменил оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград, приемайки че липсват доказателства за размера на изплатеното на основание чл. 50, ал. 7 КСО на Г. С. парично обезщетение, въз основа на което е определен размер на сумата, която същият следва да възстанови като недобросъвестно получена.

Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По делото е установено, че с разпореждане № РВ – 3 – 01 – 00145563 / 14. 06. 2016 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, потвърдено от решение № 1040 – 01 – 32 / 07. 07. 2016 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград е разпоредено Г. С. С., от гр. [населено място] да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16. 02. 2016 г. до 31. 05. 2016 г. в размер на 2242, 97 лева, от които 2208, 99 лева главница и 33, 98 лева – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Задълженото лице не е декларирало в срок от три работни дни обстоятелството, че на майката на детето (и негова съпруга) е било прекратено трудовото правоотношение, считано от 16. 02. 2016 г. - съставляващо нарушение по смисъла на чл. 5 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО – и е продължило да получава без основание паричното обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 7 КСО.

Видно от изявленията на страните по делото пред първоинстанционния съд е, че въпросът за размера на сумата, която е следвало да бъде възстановена не е бил спорен и поради това във връзка с него не са били събирани доказателства. При това положение, след като по преценка на съда същият е бил от значение за делото, той е следвало да даде указания на ответника по жалбата, че не сочи доказателства за тези обстоятелства. Другият възможен способ за преодоляване на неизяснеността на предмета на спора е назначаването на експертиза, който съдът е могъл да реализира и служебно.

Задължение за съда е да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства (чл. 171, ал. 4 АПК и чл. 9, ал. 3 АПК). Неизпълнението на това задължение е довело до постановяване на съдебно решение при неизяснени факти по спора, детерминирало е и неточно прилагане на материалния закон от съда. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са обусловили постановяването на неправилен съдебен акт, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

При новото разглеждане на делото Административен съд – гр. Б.д следва да се произнесе и по въпроса за разноските съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1602 / 17. 11. 2016 г. по адм. дело № 481 / 2016 г. на Административен съд – гр. Б.д.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Б.д. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.