Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и с посочен съдебен адрес на адв. А. Т. в [населено място] срещу решение № 119/28. 04. 2017 г., постановено по адм. дело № 43/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р- 04000416000841-091-001/17. 08. 2016 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 378/20. 12. 2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП в частта относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 9 307, 19 лв. за данъчен период за месец ноември 2015 г. и начислени лихви в размер на 639, 22 лв. и относно отказ за извършване на корекция във връзка с неотразени в дневниците за покупки фактури за данъчни периоди от 01. 11. 2015 г. до 29. 02. 2016 г. В касационната жалба се обжалва решението и в частта за задължителните осигурителни вноски за осигурители – ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода от 01. 01. 2015 г. до 31. 12. 2015 г. и за данък върху доходите по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от 01. 10. 2015 г. до 31. 12. 2015 г. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК, че решението на съда е неправилно поради нарушения на материалния закон и допуснати груби процесуални нарушения поради това, че не е спряно делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на дело С-507/16 на СЕС, като се поддържа искането за спиране и в касационната жалба. Твърди се от касатора, че съдът...