Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП) – гр. В. чрез ст. юриск. М. Й. срещу решение № 91 от 30. 11. 2015 г., постановено по адм. д. № 120/2015 г. по описа на Административен съд – Търговище. С обжалваното съдебно решение НАП – гр. В. е осъдена да заплати на М. М. К. сума в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление (НП) за периода 15. 08. 2014 г. до 07. 11. 2014 г., равняващи се на заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 16 от 20. 08. 2014 г. по нахд № 790 от 2014 г. по описа на Районен съд – Тъговище, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искът е отхвърлен като неоснователен в частта, в която се претендира присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението от 300 лв. за периода от 15. 08. 2014 г. до датата на предявяване на исковата молба. Наред с това, НАП – гр. В. е осъдена да заплати на М. М. К. сума в размер на 310 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния административен съд разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в предвидените минимални размери.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Национална агенция за приходите (НАП) – гр. В., не се представлява, депозира писмено...