решение по гр. д.№ 4585 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр.София, 02. 02. 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 4585 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. К. срещу решение № 4691 от 05. 08. 2024 г. по в. гр. д.№ 11905 от 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II „Б“ въззивен състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 20098199 от 24. 07. 2023 г. по гр. д.№ 7874 от 2021 г. на Софийския районен съд, второ гражданско отделение, 55 състав в обжалваната му част относно квотите, при които е допусната съдебна делба между К. К. К. и К. А. Л. на следния имот: апартамент № 81, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-53 от 23. 11. 2011 г. на ИД на АГКК, с площ от 65, 29 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 9 с площ от 3 кв. м. и 0, 827 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.

С определение № 4850 от 27. 10. 2025 г. касационното обжалване на решението на Софийския градски съд е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - поради противоречието му с посочена от касаторката практика на ВКС /решение № 49 от 12. 03. 2015 г. по гр. д.№ 5062 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 205 от 02. 11. 2016 г. по гр. д.№ 1499 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 211 от 21. 01. 2021 г. по гр. д.№ 64 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 194 от 11. 01. 2021 г. по гр. д.№ 4488 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., т. 12 от Тълкувателно решение № 1 от 17. 07. 2001 г. по гр. д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09. 12. 2013 г. по тълк. д№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния въпрос: Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от въззивния съд в решението му на прието от него във въззивното производство писмено доказателство?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторката К. К. К.- адв.М. поддържа жалбата. Моли решението да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на въззивния съд за постановяване на решение след обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Претендира за направените по делото на ВКС разноски.

Пълномощникът на ответника по жалбата К. А. Л.- адв.И. оспорва същата. Моли решението на Софийския градски съд за допускане на делбата при равни квоти да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на ВКС по поставения правен въпрос споделя горепосочената практика на ВКС, че в решението си въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички доводи, твърдения и възражения, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея и относимите към тези доводи, твърдения и възражения доказателства. Конкретно, когато на основание чл. 266, ал. 2 или ал. 3 ГПК съдът е приел нови доказателства във въззивното производство, той следва изрично да обсъди тези нови доказателства в решението си и да се произнесе какво приема за установено от фактическа страна въз основа на тях. Следва да посочи и дали тези нови доказателства обосноват правни изводи, различни от направените от първоинстанционния съд. Ако не стори това, въззивният съд допуска процесуално нарушение на чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, което ако се е отразило на правилността на крайните изводи на съда по съществото на спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за отмяна на въззивното решение по чл. 293, ал. 2 ГПК.

В конкретния случай в противоречие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос, въззивният съд, макар с нарочно определение от 27. 05. 2024 г. да е приел ново писмено доказателство по делото /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41 от 05. 07. 2021 г./, не е обсъдил това ново писмено доказателство в решението си. Нещо повече - въобще не е посочил, че такова доказателство е било прието във въззивното производство. Доколкото касаторката К. К. /въззивница в производството пред Софийския градски съд/ е твърдяла, че от съдържанието на волеизявленията на страните по договора, обективиран в този нотариален акт, може да се направи извод за достоверност и истинност на показанията на разпитаната по делото свидетелка П. М.- К. /че внесените от сестрата на К. сума в размер на 20 000 евро по сметката на бившия й съпруг К. Л. е дарена от нейните родители лично на нея за закупуване на процесния апартамент/, въззивният съд е следвало в мотивите на решението си да посочи дали счита, че този нотариален акт доказва твърдените от въззивницата обстоятелства или друг относим към конкретния правен спор факт или е напълно неотносим към предмета на спора. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на правилата на чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, което е довело до постановяване на неправилно решение. С оглед на това и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено.

Тъй като след отмяна на решението не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

Съдът е сезиран с предявен от К. А. Л. срещу К. К. К. иск за делба на придобит по време на брака им апартамент № 81, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Ищецът претендира за допускане на делба на този имот при равни квоти между страните.

В отговора на исковата молба и в допълнителна молба ответницата К. К. К. оспорва искането за допускане на делба при равни квоти. Претендира за по-голяма квота, предвид вложените от нея лични средства в придобиването на имота: 4 242, 56 евро /8 273 лв./, внесени като капаро за закупуването на апартамента, които били дарение за сватбата от родителите, бабата, дядото и сестрата на К.; 20 000 евро, дарени от родителите й и преведени по сметка на ищеца от банковата сметка на сестра й И. К. и 9 800 лв., вложени лични средства за ремонт на апартамента.

По спорните между страните въпроси /съсобствен ли е между тях процесният апартамент в [населено място] и при какви квоти, съответно вложени ли са лични средства на ответницата в придобиването на апартамента и ако да - в какъв размер/ по делото е установено следното: Не се спори между страните и е видно от представените удостоверение за сключен граждански брак № 100676 от 07. 11. 2010г. и бракоразводно решение от 19. 12. 2019 г. по гр. д.№ 3920 от 2019 г. на Софийския районен съд, че К. А. Л. и К. К. К. са били в брак в периода от 07. 11. 2010 г. до 19. 12. 2019 г.

От представения по делото нотариален акт № 108 от 15. 08. 2012 г. и предварителен договор от 10. 07. 2012 г. се установява, че на 10. 07. 2012 г. К. К. К. е сключила предварителен договор с Й. Г. Д. за покупка на процесния апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за сумата 42 000 евро. В предварителния договор е уговорено заплащане на капаро в размер на 4 230 евро при подписването му, а остатъкът от уговорената цена К. се е съгласила да заплати в деня на подписване на окончателния договор. С нотариалния акт № 108 от 15. 08. 2012 г. имотът е бил продаден на К. К. за 42 000 евро. В акта изрично е посочено, че 4 230 евро от тази сума са били заплатени от К. К. на продавача Й. Д. преди подписването на нотариалния акт, а остатъкът ще бъде заплатен същия ден, след подписването на акта.

Видно от представените три преводни нареждания от 10. 07. 2012 г. и от 15. 08. 2012 г. /находящи се на листове 7, 8 и 9 от първоинстанционното дело/, покупната цена на имота е била заплатена на продавача Й. Г. Д., както следва: на 10. 07. 2012 г. /деня на подписване на предварителния договор/- 4 242, 56 евро са преведени по сметката на купувача Д. от сметка с титуляр К. А. Л.; на 15. 08. 2012 г. /деня на сключване на договора за продажба в нотариална форма/- 34 468, 72 евро са преведени по сметката на купувача Д. от сметка с титуляр К. А. Л. и на 15. 08. 2012 г.- 7 175, 06 лв. са внесени в брой от К. Л. по сметката на Д..

От представен отчет по валутна сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр И. К. К.- сестра на ответницата К. К., находящ се на лист 27 от първоинстанционното дело, се установява, че на 16. 07. 2012 г. И. К. е превела по валутната сметка на К. А. Л. сумата 20 000 евро. Като основание за извършване на превода е посочено: прехвърляне на средства.

Във връзка с възражението на ответницата за вложени нейни лични средства при закупуването на процесния апартамент по делото са събрани писмени и гласни доказателства. От показанията на свидетеля И. А. Л. /брат на ищеца/ се установява, че през м. 05. 2012 г. ищецът К. Л. поискал заем от брат си в размер на 15 000 евро за закупуването на апартамента. И. Л. дал на брат си поискания заем в размер на 15 000 евро, а по-късно дал и друга по-малка сума за ремонт на апартамента. Заемите били дадени на К. на ръка. Дължимите суми все още не били върнати от К. на свидетеля. Уговорката била, когато К. може, тогава да върне парите на брат си. Свидетелят до настоящия момент не е искал да му върнат парите, защото К. се отказал в негова полза от наследствената къща на майка им. Свидетелят А. И. Л. /баща на ищеца/ свидетелства затова, че той и съпругата му дарили на сина си К. за закупуването на апартамента около 8 000 евро през м. 05. 2012 г. Парите били дарени само на К., не и на тогавашната му съпруга К..

От показанията на свидетелката П. И. М.- К. /майка на ответницата/ се установява, че родителите на ответницата 5-6 пъти давали на ръка пари на дъщеря си по 5 000 лв. Единият път парите били дадени за заплащането на капарото за апартамента. Освен това, свидетелката дала на сестрата на К.- И. 20 000 евро, за да ги даде на К. да закупи апартамента, а И. да може да остане в апартамента на родителите си. Тези пари И. превела по сметката на К. /показанията на свидетелката в тази част се подкрепят от представения отчет по валутна сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр И. К. К./. По този начин И. изплатила частта на сестра си от стария апартамент, в който да остане да живее. Скоро - през 2020 г. или 2021 г. апартаментът на родителите бил прехвърлен на И. /в тази част показанията на свидетелката се подкрепят от представения пред въззивната инстанция нотариален акт № 41 от 05. 07. 2021 г., с който свидетелката и съпругът й К. К. К. са продали на сестрата на К.- И. К. К. собствения им апартамент в[жк]за сумата 35 000 евро, в който е посочено, че 15 000 евро от продажната цена са платени от И. К. при подписването на договора, а 20 000 евро са платени на 16. 07. 2012 г. по банков път по сметката на трето лице - К. А. Л., тогава съпруг на сестра й К. К./. На 18. 10. 2012 г. свидетелката дала на дъщеря си още 10 000 лв. за ремонт на детската стая на апартамента. Твърди, че е давала парите, без да иска да й се възстановят. Средствата, дадени на ответницата, били събрани от свидетелката и съпруга й от продажбата през 2011 г. на техни апартаменти в [населено място] и [населено място] и на земи на майката на свидетелката във Врачанския край. Показанията на свидетелката за дарени средства на дъщеря й за ремонт на апартамента се подкрепят от представените нотариален акт № 25 от 24. 10. 2012 г. за продажба на апартамент в [населено място] и преводно нареждане за 10 000 лв. от 18. 10. 2018 г.

Останалите събрани по делото доказателства съдът не обсъжда, тъй като са за неотносими към спора за собствеността на апартамента в [населено място] факти - за доказване на собствеността върху другите три допуснати до делба имоти в [населено място], в която част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, както и за доказване на основателността на исковете по чл. 29 СК, които не са приети за разглеждане, по които съдът не се е произнасял и за които няма подадена жалба, нито молба за допълване на първоинстанционното решение.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи: Тъй като не се твърди и не се установява бившите съпрузи К. Л. и К. К. да са вписали режим на разделност или да са сключили брачен договор, уреждащ имуществените им отношения по повод придобитите по време на брака им имущества, за придобития на 15. 08. 2012 г.- по време на брака им апартамент в [населено място] се прилага законовият режим на общност по чл. 21-32 от действащия Семеен кодекс от 2009 г. Поради това съгласно чл. 21, ал. 1 СК съдът приема, че апартаментът е придобит от страните при условията на съпружеска имуществена общност и след прекратяването на брака им през 2019 г. е станал обикновена съсобственост между тях.

Предвид приетото в Тълкувателно решение № 5 от 29. 12. 2014г. по тълк. д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в конкретния случай, при който в нотариалния акт като купувач на апартамента е посочена ответницата, а при прекратяването на брака съпрузите не са сключили споразумение по чл. 49, ал. 4 СК досежно уреждането на съсобствеността върху процесния апартамент, ответницата може да претендира за признаване на пълна или частична трансформация на лично имущество при закупуването на този апартамент, на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК. Поради това предявеното от нея възражение за частична трансформация на лични средства в придобиването на имота, е допустимо.

Същото е частично основателно и доказано - само по отношение на влагането на сумата 20 000 евро: От отчет по валутна сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр И. К. К.- сестра на ответницата К. К., се установява, че на 16. 07. 2012 г. /само 6 дни след сключването на предварителния договор за покупка на апартамента на 10. 07. 2012 г. и преди сключването на нотариалния акт за покупко-продажба от 15. 08. 2012 г./ сестрата на ответницата е превела по сметката на ищеца сумата 20 000 евро. Макар при превеждането на сумата да не е било посочено какво е основанието за внасянето й, въз основа на показанията на майката на ответницата П. М.-К. /които съдът съгласно чл. 172 ГПК кредитира, тъй като същите не противоречат на показанията на другите разпитани по делото свидетели и се подкрепят от посоченото в нотариалния акт от 05. 07. 2021 г./ съдът приема, че тази сума е била преведена от сестрата на ответницата, за да може по този начин да бъдат уредени бъдещите отношения между двете сестри по повод собствеността на притежавания от техните родители апартамент: като в бъдеще И. К. придобие апартамента на родителите им, а ответницата К. К. получи в пари дела, който ще има от този апартамент след смъртта на родителите. Предвид това основание за превеждане на сумата 20 000 евро по банковата сметка на ищеца, съдът приема, че тази сума е представлявала лични средства на ответницата - била е заплатена лично на нея, а не на семейството. В този смисъл неоснователно е възражението на ищеца, че сумата е била дарена общо на двамата съпрузи, поради което не представлявала лични средства на ответницата.

Неоснователно е и възражението на ищеца, че не било доказано, че тази сума /20 000 евро/ е била използвана за заплащане на процесния апартамент. От установените с писмени документи обстоятелства /че сумата е била внесена по валутната сметка на ищеца на 16. 07. 2012 г.; че на 25. 08. 2012 г. от същата сметка на ищеца по банков път е била преведена по сметката на продавача по договора по-голямата част от цената на процесния апартамент- 34 468, 72 евро и че няма доказателства към 25. 08. 2012г. в тази банкова сметка на ищеца да са били налични средства в по-голям размер от преведените за закупуване на апартамента 34 468, 72 евро/ следва логическият извод, че внесената по сметката на ищеца сума от 20 000 евро е била част от преведените по банков път 34 468, 72 евро за закупуването на процесния апартамент. Ако ищецът е твърдял, че преведената на 25. 08. 2012 г. сума за покупката на апартамента от 34 468, 72 евро е била формирана от суми, които са негови лични или са били семейни средства, а сумата от 20 000 евро е била използвана за погасяване на други задължения или е била изтеглена преди 25. 08. 2012 г., то негова е била тежестта да докаже тези свои твърдения. Същият обаче не е ангажирал доказателства за посочените обстоятелства, включително не е представил извлечение за движението на сумите по валутната му сметка за периода от преди 16. 07. 2012 г. /датата на внасянето по сметката му на сумата 20 000 евро/ до 25. 08. 2012 г. /датата на плащането по банков път на част от цената на закупения апартамент/.

В останалата част възражението на ответницата за частична трансформация е неоснователно. Правилно е прието от въззивния съд, че са останали недоказани твърденията на ответницата за вложени от нея лични средства при покупката на апартамента в размер на 4 230 евро- 8 273 лв., които били внесени като капаро за закупуването на апартамента, според ответницата, от суми, дарени й за сватбата от нейните родители, баба, дядо и сестра. В действителност, единствените ангажирани от ответницата доказателства в подкрепа на това нейно твърдение са свидетелските показания на нейната майка П. М.- К.. Съдът правилно е преценил показанията на тази свидетелка в тази им част, при условията на чл. 172 ГПК, отчитайки възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото и липсата на други доказателства, които да подкрепят твърденията й. Обосновано е прието, че дори да се приеме за доказано, че родителите са дарили на ответницата средства за заплащане на капарото за закупуване на апартамента, това обстоятелство само по себе си не може да обуслови извод, че именно с тази сума е заплатено уговореното в предварителния договор капаро. Няма доказателства за това, че така предоставената „на ръка“ на ответницата сума от родителите й е била внесена по личната валутна банкова сметка на съпруга й, от която сметка несъмнено е наредено плащането на капарото на 10. 07. 2012 г. Дори самата свидетелка М.- К. не е изложила такива твърдения.

Правилно е прието за неоснователно и твърдението на ответницата за частична трансформация на лични средства в закупуването на процесния апартамент, чрез влагането на сумата 9 800 лв.- дарена от родителите й за ремонт на апартамента. Влагането на лични средства в ремонт на вече придобития в режим на съпружеска имуществена общност апартамент не се отразява на квотите, при които е придобито правото на собственост върху този апартамент и не води до трансформация в собствеността по смисъла на чл. 23, ал. 1 или 2 СК. Извършените разходи за ремонт, в това число за поддържане и/или подобряване на придобития в режим на съпружеска имуществена общност имот, могат да породят единствено облигационни отношения между съсобствениците, но тези отношения нямат отношение към основанията за възникване на съсобствеността и дяловете на съсобствениците.

С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че страните са съсобственици на процесния апартамент при следните квоти: Ответницата притежава 31 150/42 300 ид. ч. от апартамента /20000/42 300 ид. ч. са нейна лична собственост, а 11 150/42 300 ид. ч. са дела й от прекратената СИО/. Ищецът от своя страна притежава 11 150/42 300 ид. ч.от апартамента от прекратената СИО. Поради това въззивното решение в обжалваната му част относно квотите на страните в делбата на апартамента в [населено място] следва да се отмени и вместо него да се постанови решение за допускане на делбата на този апартамент при горепосочените квоти.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски по делото пред въззивния съд и пред ВКС, съобразно с уважената и отхвърлена част от жалбата й- 1 118 лв. от общо направените разноски пред въззивния и касационния съд в размер на 1 635 лв. Предвид смяната на официалната валута, считано от 01. 01. 2026 г., горепосочената парична сума следва да се превалутира според правилата на чл. 11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България - на 571, 62 евро.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4691 от 05. 08. 2024 г. по в. гр. д.№ 11905 от 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II „Б“ въззивен състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 20098199 от 24. 07. 2023 г. по гр. д.№ 7874 от 2021 г. на Софийския районен съд, второ гражданско отделение, 55 състав, ОТНОСНО КВОТИТЕ, при които е допусната съдебна делба на следния имот: апартамент № 81, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-53 от 23. 11. 2011 г. на ИД на АГКК, с площ от 65, 29 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 9 с площ от 3 кв. м. и 0, 827 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ следните квоти на съделителите, при които да се допусне делбата на горепосочения апартамент:

- 11 150/42 300 ид. ч. за К. А. Л. и

- 31 150/42 300 ид. ч. за К. К. К..

ОСЪЖДА К. А. Л. от [населено място], СО - район „П.“, [улица] да заплати на К. К. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 78 ГПК сумата 571, 62 евро /петстотин седемдесет и един евро и шестдесет и два евроцента/, представляваща дължими разноски по делото пред въззивната и касационната инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.