Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. С. Щ., от гр. [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат П. против решение № 1715/28. 09. 2016 г. постановено по адм. д. № 733/2016 г. на Административен съд Пловдив. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение. В съответствие с чл. 9 от Наредба за осигурителния стаж и възраст, при подаване на първоначалното заявление се съставя пенсионно досие с точно определено съдържание, което се съхранява в ТП на НОИ. Поддържа, че административният орган е загубил или унищожил пенсионното досие на Щ., който факт не се оспорва в производството по делото. След това са предприети действия по неговото възстановяване, като тази процедура е нарушена и административният орган е достигнал до неправилни изводи относно установения възоснова на непълни данни осигурителен стаж на Щ., което не е по вина на касатора. По подробно изложените доводи се иска отмяна на атакуваното решение, отмяна решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Претендират се и съдебни разноски направени в двете инстанции.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Пловдив чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Г. В. е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че са налице предпоставките за изменение пенсията за изслужено време и старост на жалбоподателя. Счита за правилна преценката на съда, че служебно установеният стаж и доход в административното производство е действителният такъв на лицето. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение №1715/28. 09. 2016 г. постановено по адм. д. № 733/2016 г. на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на К. С. Щ. против Решение № РД-145 от 30. 04. 2015 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/ПР-250/ от 13. 02. 2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, и са присъдени разноски. С Разпореждане № [ЕГН]/ПР-250/ от 13. 02. 2015 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО и чл. 68, ал. 4 от КСО, е отменено Разпореждане №54ПРN01053/30. 06. 2000 г. на ръководителя на ПО в ТП на НОИ гр. П. и всички последващи за К. С. Щ. от [населено място], [улица] и му е отпусната от 13. 12. 2006 г. пожизнено по чл. 68, ал. 4 на КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, определен е на основание чл. 101 от КСО размерът и начинът на изплащане на пенсията по периоди посочени в разпореждането и е разпоредено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от лицето, заедно с лихвата по чл. 113.
Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че обжалваният индивидуален административен акт е правилен съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО, съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, при наличие на изброените в чл. 99, ал. 1 хипотези. Съдът е приел също, че в настоящият казус е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, която е установена от органите на НОИ в хода на развилото се административно производство. Така постановеното решение е неправилно.
Пенсията на К. Щ. е била отпусната с разпореждане №54ПРN01053/30. 06. 2000 г., по условията на чл. 2, а. 1 от ЗП отм. считано от 01. 12. 1999 г. Размерът й е определен при осигурителен стаж от трета категория труд 14 г. 08 м и 18 дни, осигурителен стаж от втора категория труд 21 г 01 м 11 д или общ осигурителен стаж от втора категория 32 г 10 м 19 д. На основание чл. 104 КСО от 01. 01. 2000 г. общ осигурителен стаж превърнат към трета категория – 41 г 01 м 09 д., базисен период от 01. 01. 1985 г. - 31. 12. 1987 г. и доход за същия 18784. 00 лв. и доход за период 10. 05. 1998 г. – 30. 11. 1999 г. 6953. 00 лв. Индивидуалният коефициент е 2. 196. Така определената пенсия е била осъвременявана и преизчислявана през годините с издаване на съответните разпореждания на пенсионния орган, приложени в административната преписка по делото.
Безспорно е установено също, че през 2013 година е проведена инвентаризация в ТП на НОИ-Пловдив, след която е отчетена липсата на пенсионното досие както на К. Щ., така и на други лица. Вследствие на това административният орган е предприел действия за възстановяване в цялост на пенсионната преписка, като изискал от жалбоподателя в 7-дневен срок да представи всички документи удостоверяващи осигурителния му стаж и доход. В указания срок Щ. не е представил исканите документи, във връзка с което е започната процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за извършване на проверка, като със саморъчно подписана декларация, лицето е посочило периодите на осигуряване и осигурителите, при които е положен трудът му. След събиране на приложените по делото документи е издадено обжалваното разпореждане. Формиран извод за промяна в размера на личната пенсия за изслужено време и старост /сега за осигурителен стаж и възраст/ на база приетия осигурителен доход на лицето и то в посока на нейното намаляване.
В мотивите към посоченото разпореждане е отбелязано, че това се дължи на представени през 2000 г. документи с невярно съдържание, съответно на посочения в тях осигурителен доход на лицето, но тъй като същите не са понастоящем налични в поначало липсващото пенсионно досие, то пенсията следва да се измени на основание чл. чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, като определена неправилно в по - голям размер.
При тези обстоятелства неправилно административният орган, съответно и първоинстанционният съд, са приели, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1-6 от КСО. Това са случаите, когато: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.
Изгубването на пенсионната преписка не е посочено като хипотеза в чл. 99, ал. 1 от КСО за изменение на пенсията и цитираната норма следва да се тълкува ограничително. Неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 6 включвайки факта на изгубване пенсионната преписка на Щ. в тази хипотеза. В настоящият случая не е налице определена пенсия в по-голям размер. Жалбоподателят е добросъвестен и няма никакво отношение към действията на служителите от ТП на НОИ Пловдив във връзка с изгубване на пенсионната му преписка. Определената в разпореждане №54ПРN01053/30. 06. 2000 г. по заявление подадено на 05. 06. 2000 г. лична пенсия на Щ. е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС и е актуализирана с последващи разпореждания на пенсионния органа в периода 2000-2013 г. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя. Видно от представена на л. 10 по адм. д.№733/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, Актуална справка за пенсионер към 01. 06. 2013г. – в базата данни на НОИ се е съхранявала информация и данни за осигурителния стаж на лицето, за начина на изчисляване на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С издаване на обжалваното разпореждане административният орган не е изменил пенсията на Щ., а на практика му е отпуснал нова пенсия, определена на други изискани доказателства. Неправилно ТП на НОИ - Пловдив е изискало вече представени от жалбоподателя през 2000 г. и приети по изгубената пенсионна преписка документи. Неправилно също административният орган е прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху жалбоподателя. В настоящия случай не може да се направи категоричен извод, че пенсионното досие на К. Щ. е възстановено.
В КСО и НПОС не е предвиден и регламентиран ред за възстановяване на пенсионни досиета, което означава, че следва да се ползва аналогично регламентирана процедура - примерно чл. 90 от Правилник за администрацията на съдилищата, с който е отменен действащия към момента на постановяване на обжалвания индивидуален административен акт Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища отм. , Подобна процедура в случая не е провеждана. Крайният акт по възстановяването на пенсионното досие би следвало да подлежи на обжалване по реда на АПК. Едва след това ще може да се пристъпи към процедура по чл. 98, ал. 1 от КСО. В настоящия случай разпореждането на органа по чл. 98, ал. 1 от КСО от 13. 02. 2015 г. не е и не следва да се приеме като акт за възстановяване на пенсионно досие, тъй като подобни правомощия не са предоставени на това длъжностно лице в КСО. С разпореждане съответното длъжностно лице може да отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява пенсия, но не може да възстановява изгубени или унищожени пенсионни досиета. Отговорността за съхраняването на досиетата е възложена на други длъжностни лица. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 11309 от 28. 10. 2015 г. по адм. д. № 3577/2015 г., VІ отд. на ВАС.
Освен това в настоящият случай не става ясно към коя дата следва да се приеме, че е налично възстановено пенсионно досие - към 30. 06. 2000 г., когато е отпусната пенсията, към 13. 12. 2006 г. (от която дата е отпусната пенсия на лицето по чл. 68, ал. 4 от КСО) или към момента на издаване на обжалваното разпореждане.
Това налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от К.Щ.Р № РД-145 от 30. 04. 2015 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърдено с него Разпореждане № [ЕГН]/ПР-250/ от 13. 02. 2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО и чл. 68, ал. 4 от КСО, е отменено Разпореждане №54ПРN01053/30. 06. 2000 г. на ръководителя на ПО в ТП на НОИ гр. П. и всички последващи за К. С. Щ. от [населено място], [улица] и е отпусната от 13. 12. 2006 г. пожизнено по чл. 68, ал. 4 на КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, определен е на основание чл. 101 от КСО начинът на изплащане на пенсията и е разпоредено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от лицето, заедно с лихвата по чл. 113. В случая не са били налице предпоставките за издаване на разпореждането, с което е преизчислен осигурителен стаж и възраст на Щ., променено е основанието и датата на отпускане на пенсията му. Не става ясно в каква насока е цитирана разпоредбата на чл. 101 от КСО, при определяне сумите за изплащане по години. Липсва мотивировка и относно определеното в разпореждането задължение на Щ. да върне недобросъвестно получените от него суми със законната лихва.
Жалбоподателят К. Щ. е направил искане за заплащане на разноски за двете инстанции. Искането следва да бъде уважено с оглед изхода на спора, като размерът на дължимите се разноски за адвокатско възнаграждение възлиза на: 700 (седемстотин) лева пред първата инстанция и 900 (деветстотин) лева пред касационната инстанция.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №1715/28. 09. 2016 г. постановено по адм. д. № 733/2016 г. на Административен съд Пловдив, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Решение № РД-145 от 30. 04. 2015 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърдено с него Разпореждане № [ЕГН]/ПР-250/ от 13. 02. 2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П., да заплати на К. С. Щ., ЕГН [ЕГН], от гр. [населено място] [улица], сумата 700 (седемстотин) лева представляваща разноски за производството пред първата инстанция и сумата 900 (деветстотин) лева разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.