Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Т. Н., подадена чрез пълномощник адв. Д. О., срещу решение № 6364 от 20. 10. 2016 г. по адм. дело № 7448/2016 г. на Административен съд София – град, Трето отделение, 54 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу Решение № Ц-19 от 30. 06. 2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 2, т. 3 и т. 3. 1. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че с постановеното решение първоинстанционният съд погрешно е приел, че с оспорения административен акт КЕВР е изпълнила императивните норми на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е посочила фактически и правни основания за издаването на акта. На следващо място се възразява, че съставът на АССГ не е обсъдил задълбочено твърдението в жалбата, че КЕВР е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е провела закрито заседание в нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 2 ЗЕ. Излага, че решението не е съобразено с императивните разпоредби на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 ЗЕ, а именно, че дискриминационно само спрямо производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия е определена различна цена на достъп, като по този начин между отделните категории енергийни предприятия не се дават равни възможности за участие в енергийния пазар. На последно място се възразява, че съдът неправилно е отчел, че е извършена компенсация от КЕВР и тя е в съответствие с разпоредбите на чл. 31, т. 2 от ЗЕ. Иска да отмени обжалваното решение и по...