Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 342/26. 07. 2021 г. по гр. д. № 208/2021 г., с което Окръжен съд – В. Т, потвърждавайки решение № 161/08. 02. 2021 г. по гр. д. № 1907/2020 г. на Районен съд – В. Т, е признал за установено, че Н. С. С. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 6 448. 09 лв. – корекция на сметка за обект в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 11, с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за времето 27. 01. 2016 г. – 11. 03. 2020 г. по издадена фактура № [ЕГН]/27. 07. 2020 г.

Касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е ответникът да докаже техническата и метрологична годност на средството за търговско измерване (СТИ), монтирано в обекта, за да може съдът по отрицателния установителен иск на крайния клиент срещу оператора на електроразпределителната мрежа да установи основанието на оспореното вземане, произтичащо от преизчисляване на количеството електрическа енергия, измерено чрез показания в неиндивидуализиран (скрит)регистър на СТИ, при действието на измененията в Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17. 07. 2012 г.) и раздел IX от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн. в ДВ, бр. 35/2019 г., в сила от 04. 05. 2019 г.)? и 2. Каква е доказателствената сила и доказателственото значение на протоколите за техническа и метрологична годност на СТИ, монтирано в обекта, съставени от Българския институт по метрология?

Отговорите и на двата въпроса произтичат от установената практика на Върховния касационен съд – напр. решение №85/27. 06. 2021 г. по гр. д. № 2528/2021 г., IV-то ГО и цитираните в него други, решение № 60223/18. 08. 2022 г. по гр. д. № 598/2021 г., IV-то ГО и решение № 75/13. 04. 2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., IV-то ГО. Обобщена, в нея се приема следното:

Възможността операторът на електроразпределителната мрежа едностранно да коригира (преизчисли) сметките на крайния клиент за минал период поради показания на количеството електрическа енергия, измерено в невизуализиран (скрит) регистър на СТЕ, произтича от измененията в Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17. 07. 2012 г.) и по-конкретно – от чл. 55 и чл. 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн. в ДВ, бр. 35/2019 г., в сила от 04. 05. 2019 г.). Чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ е подзаконов нормативен акт, издаден от КЕВР в рамките на законовата делегация и не противоречи на ЗЕ, включително – на произтичащия от чл. 183 и чл. 200 ЗЗД извод, че крайният клиент (потребителят) дължи цена, регулирана от държавен орган (КЕВР). Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи. Основанието на това вземане (фактът, който го поражда) е съответното, действително доставено количество електроенергия на обекта. На ниво условия (предпоставки), очертани в ПИКЕЕ – поради разликата между количеството електрическа енергия, което е било отчетено по показанията във визуализираните (явни) регистри на СТИ, и измереното по показанията в невизуализираните (скрити) регистри на СТИ. Правният интерес (своята и на ответника надлежна процесуална легитимация) по отрицателния установителен иск ищецът доказва с издадените фактура и справка за преизчислените количества, които съдържат и претенцията на оператора за предоставената мрежова услуга (чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ). В тежест на ответника е да докаже оспореното вземане. Доказването се извършва с помощта на всички допустими от ГПК доказателствени средства. Успешното му провеждане налага съдът да установи техническата и метрологична годност на СТИ. Българският институт по метрология е орган, на когото е възложена държавната политика в областта на измерванията (чл. 8, ал. 1 Закона за измерванията). За резултата от осъществения контрол на СТИ БИМ издава по утвърден ред документи (протоколи). Те се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК. Доказателственото значение на удостоверените със съставянето им факти, които съдът по отрицателния установителен иск е длъжен да приеме за осъществени, но също така да прецени доказателственото им значение, като ги обсъди във връзка с останалите събрани по делото доказателства. Съдът следва да отчете, че от ГПК не произтича изискване всеки релевантен факт да бъде установен пряко. Възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че фактът не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за осъществен и такъв факт, който според неопроверганите по конкретното дело опитни правила, съпътства друг, установен факт.

Обжалваното решение не съответства на така установената практика на ВКС. Основателни са касационните оплаквания, че въззивният съд при съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е очаквал ответникът да проведе успешното доказване на основанието на вземането, оспорено с отрицателния установителен иск, при обсъждане само на пряко установените факти, и в частност на фактите, засвидетелствани със съставените протоколи. Въззивният съд също така не е взел предвид установената от ВКС практика (решение № 75/13. 04. 2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г.), за това, че по тези дела е приложима и човешката презумпция, според която производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара с нулеви показатели, а тя важи не само за явните, но и за скритите регистри. Тази презумпция въззивният съд е следвало да намери за неприложима, но само ако по делото са събрани доказателства, че уредът е бил използван преди монтажа, а при последващия монтаж регистърът не е бил проверен и изчистен. Такива данни по делото обаче няма. Налице е касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.

По делото е установено, че ищецът Н. С. е потребител на електрическа енергия, доставяна в обект в [населено място] на [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 1. За измерване на количествата доставена електроенергия в този обект на 25. 01. 2016 г. е монтиран електромер фабр. № 1114021566092784, а в съставения за монтажа констативен протокол № М 5002727 е удостоверено, че показанията на дневна и нощна тарифа са нулеви. На 11. 03. 2020 г. служители на ответното дружество съставят констативен протокол № 5500518, с който удостоверят демонтажа на електромера. В протокола е посочено, че в тарифа Т.1 (нощната) фигурира отчет за потребена 1571. 045 квтч електроенергия и в тарифа Т.2 (дневната) фигурира отчет за потребена 03652. 271 квтч електроенергия. Документът е подписан от двама служители на ответното дружество и от член на домакинството на потребителя (дъщеря). Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ и видно от протокол от 25. 07. 2020 г., при извършването й е установена намеса в тарифната схема на електромера, поради която в тарифа Т.3 (невизуализирана на екрана) е отчетено 23318. 951 квтч и в тарифа Т.4 (невизуализирана на екрана) е отчетено 13098. 438 квтч преминала енергия. Ответното дружество извършва корекция на дължимите от ищеца суми за действително доставената електроенергия в периода 27. 01. 2016 г. – 11. 03. 2020 г. На 27. 07. 2020 г. е издадена фактура за плащане от ищеца на сумата 6 448. 09 лв. поради действително доставеното в обекта количество електроенергия. От приетото по делото и неоспорено заключение на техническата експертиза се установява, че електромерът е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка през 2016 г. и има срок на метрологична годност 6 години; при монтирането му за обекта е бил с нулеви показания по всички регистри, което следвало от преминатата метрологична и ведомствена проверка; няма намеса в схемата на присъединяване, което означава, че отчетената в скритите регистри електроенергия е доставена и регистрирана в тях; има неправомерно вмешателство в софтуера на средството за търговско измерване, довело до отчитане на част от потребената енергия в невизуализирана тарифа; изчисленията по издадената от ответника фактура са математически точни, като енергията е коректно остойностена в подпериоди съгласно измененията в цените.

При така установените факти, включително при зачитане на материалната доказателствена сила на протоколите на БИМ, отрицателният установителен иск е неоснователен. В основанието на вземането, оспорено с иска, е точното количество на потребената, но незаплатена енергия, доставена по електроразпределителната мрежа, на която ответникът е оператор. В случая електромерът, отчитал доставената в обекта енергия, е монтиран с нулеви тарифи. Ищецът не е опровергал опитното правило, че когато СТИ е монтирано в обекта като ново и с нулеви показатели в явните регистри, следва да се приеме, че нулеви са и показателите в скритите регистри. Тази презумпция би била неприложима, ако напр. има данни уредът да е бил използван преди монтажа му преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен. Такива твърдения респ. доказателства по делото няма.

След като е установено, че отчетената по невизуализираната тарифа енергия е доставена в обекта за исковия период, крайният клиент (ищецът) дължи заплащане на цената й. Не е установено възникналото задължение, което в рамките на подзаконовата делегация правилата по раздел IX от ПИКЕ възлагат за установяване и събиране на оператора на разпределителната мрежа (на ответника) да е погасено. Настоящият състав е длъжен да отхвърли отрицателния установителен иск.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят разноските, които ответникът (сега касатор) е направил по делото.

При тези мотиви съдътРЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 342/26. 07. 2021 г. по гр. д. № 208/2021 г. на Окръжен съд – В. Т.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. С. С. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 11, ЕГН [ЕГН], срещу „Електроразпределение Север” АД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], че Н. С. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 6 448. 09 лв. – корекция на сметка за обект в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 11, с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за времето 27. 01. 2016 г. – 11. 03. 2020 г. по издадената фактура № [ЕГН]/27. 07. 2020 г.

ОСЪЖДА Н. С. С. да заплати на „Електроразпределение Север” АД, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4 666 лв. – разноските по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.