Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството е образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "О”ЕООД в размер на 97 420лв. и са определени лихви в размер на 20 569, 84лв.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в противоречи с материалния закон и събраните по делото доказателства, както и че е немотивирано – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът „М”ЕООД оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І-А отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение № 664/20. 05. 09г. по адм. д. 1585/07г. по описа на АС – Пловдив е отменен РА №2100148/06. 07. 07г. на ТД на НАП-гр. С., изменен с Решение № 843/10. 09. 07г. на Д”ОУИ” относно отказано право на данъчен кредит на „М”ЕООД в размер на 97 420лв. и са определени лихви в размер на 20 569, 84лв. по фактури № 395/29. 09. 05г., № 396/30. 09. 05г., № 400/03. 10. 05г., № 401/10. 10. 05г., № 403/19. 10. 05г. и № 404/20. 10. 05г., издадени от „С”ЕООД , както и по данъчни фактури № 768/01. 12. 05г., № 774/12. 12. 05г. и № 780/27. 12. 05г., издадени от „С.Т.С. Софтуер инженеринг”ЕООД. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при издаването му в оспорената част, изменена с решението на Д”ОУИ” , са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е приел...