О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2137

София, 29.04. 2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 1320 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. – В. В. М., чрез назначения й процесуален представител адв. Ч. против определение № 987 от 3.12.2024 г. на Окръжен съд София, постановено по ч. гр. д. № 994/2024 г., с което е потвърдено определение № 658 от 23.08.2024 г. по гр. дело № 135/2023 г. по описа на Районен съд Е. П. с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната подадената от жалбоподателката искова молба, в която се твърди нищожност на нот. акт № 14, том VIII, рег. № 7878, нот. дело № 1044/2008 г., с който С. И. К. и В. Ц. К. са признати за собственици на недвижим имот, придобит по време на брака в СИО, а именно: поземлен имот с площ от 735 кв. м., находящ се в [населено място], [община], с пл. № 111, за който, заедно с имот № 110, е отреден парцел II-110, 111, в кв. 62 по плана на селото, с неуредени сметки по регулация за отчуждаемите 125 кв. м. и придаваемите се 10 кв. м., всичко урегулирано 1 700 кв. м., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 52,70 кв. м.

Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно и моли същото да бъде отменено. В изложението към частната касационна жалба, назначения особен представител - адв.Ч., въпреки дадените от съд указания, не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК.

За да потвърди обжалваното определение на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела за установено, че в предоставения едноседмичен срок, ищцата не е изпълнила дадените й с разпореждане от 4.06.2004 г. указания, които са й били съобщени чрез залепване на уведомление на таблото на съда по реда на чл. 129, ал.2 ГПК, поради което правилно исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Приложното поле на касационното обжалване на въззивните съдебни актове е очертано в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Трябва да е също така от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съобразно задължителните постановки на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато едно въззивно решение или определение до касационен контрол, е необходимо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е формулирал правен въпрос, който е от значение за формиране на волята на въззивната инстанция и който извежда материалноправен или процесуалноправен проблем, включен в предмета на делото. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни и преформулира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. В конкретния случай касаторът не е формулирал правен въпрос, а е изложил единствено оплаквания, че първоинстанционният съд е отказал предоставяне на правна помощ, което е довело и до неправилност на разпореждането за връщане на исковата молба, потвърдено от въззивния съд. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това. Следва да се посочи, че искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство е направено едва пред въззивния съд във връзка с подадената от ищцата частна касационна жалба срещу постановеното определение на въззивния съд от 3.12.2024 г., с което е потвърдено връщането на подадената от нея искова молба.

С оглед изложеното обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Доколкото от данните по делото се установява, че ищцата е с 86 % трайна неработоспособност и получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО, с което се изчерпват доходите й, настоящият състав на ВКС намира за необходимо да посочи, че за ищцата е налице възможност да кандидатства пред Националното бюро за правна помощ за предоставяне на безплатна правна помощ по чл.21, т.1 ЗПрП за консултация и подготовка на документи за образуване на дело.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 987 от 3.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 994/2024 г. по описа на Окръжен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: