Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. К., гр. С., ж. к. „Сините камъни“ бл. 6, вх. „Ж“, ет. 8, ап. 23 срещу решение №146 от 12. 12. 2012г. на Административен съд, гр. С., постановено по административно дело №236/2012г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Комитов срещу заповед №5033/2012 от 09. 07. 2012г. на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С., с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Въпреки, че не са заявени доводи за възстановяване на контролни точки и за незаконосъобразното отнемане на същите съдът, на основание чл. 168 АПК е следвало да провери законосъобразността на оспорения акт и на това основание. В решението е цитирана Наредба №Із-1959 от 27. 12. 2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба №Із-1959), а в случая нарушенията са извършени от 2005г. до 2007г., когато е действала Наредба №І-139 от 16. 09. 2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (Наредба №І-139). Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба №І-139 при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки службата за отчет на водачите на моторни превозни средства в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи изпраща писмено съобщение на водача, което в случая не е сторено. Сочи, че...