№ 249

гр. София, 22 януари 2020 г

Върховният касационен съд на Р. Б, I НО, в публично заседание на двадесети и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар М. П, при становището на прокурора А. Г, изслуша докладваното от съдия С. И наказателно дело № 905 по описа за 2019г.

Производството по реда на чл. 346 т. 1 от НПК е образувано по подаден протест от прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 262/19. 06. 2019г. по ВНОХД № 51/2019г. на Софийски апелативен съд, н. о., 7-ми състав.

Прокурорът от апелативната инстанция е останал недоволен от потвърждаването на издадената от съда от първата инстанция оправдателна присъда.

Позовава се на две касационни основания за подаване на протеста – нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че въззивният състав неправилно е приел липса на съставомерно поведение на подс.Б. поради недоказаност на ролята на дееца като данъчно задължено лице.

Прокурорът заявява в касационния протест, че съществуват поредица от преки и косвени доказателства, които в съвкупността си доказвали, че подс.Б. бил данъчно задължено лице и в подкрепа на твърдението си посочва показанията на св.Д. П. и св.Г. П.. Първият в показания на досъдебното производство и депозирани пред съдия от първоинстанционния съд категорично бил установил, че цялата съставомерна дейност е била планирана, организирана и непосредствено осъществена от подсъдимия.

Съдът от въззивната инстанция не бил изследвал обстоятелството, че показанията на тези свидетели се подкрепяли от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и от показания на други свидетели.

Прокурорът оспорва заключението на въззивната инстанция, че поради влошени взаимоотношения между Б. и П. показанията на последния не бива да се кредитират.

На следващо място се възразява срещу отказ на въззивната инстанция да бъдат повторно разпитани двамата посочени...