Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Н. Т. Г. чрез пълномощника си адвокат В. П., срещу решение № 2568/ 25. 02. 2010 г. на ВАС на РБ, трето отделение, постановено по адм. дело № 13985/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № К-1131/09. 03. 2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Касаторът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и поради необосноваността му. Твърди, че е бил в законоустановен отпуск по болест в продължение на общо 92 дни без прекъсване, за времето от 16. 06. 2009 г. до 16. 09. 2009 г., като заповедта е връчена на 11. 09. 2009 г. по време на ползване на отпуска, а съдът не е взел предвид обстоятелството и не е обсъдил в мотивите на решението си, че са били изготвени поредица от болнични листове, издадени впоследствие - за минало време. За неправилен и необоснован счита и извода на съда, че неуведомяването на администрацията на МВР за наличието на издаден болничен лист за временна нетрудоспособност било неправомерно поведение и че той не можел да черпи права от "собственото си неправомерно поведение". По тези и други все в тази връзка доводи моли обжалваното решение да бъде отменено, както и отменена заповедта на министъра на вътрешните работи. Претендира присъждане на разноските по делото. В открито съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

От процесуалния представител на ответника - Министъра на вътрешните работи са постъпили писмени...