Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Центурий-НК" ЕООД със седалище в гр. С. и адрес на управление ул."И. В." №66, вх.А, ет. 2, ап. 7, ЕИК по Булстат: 160107538, представлявано Н. Ц. К., срещу Решение № 260 от 07. 02. 2013 г., постановено от Административен съд-гр. П. по адм. д. № 2783 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 161201249/21. 05. 2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с Решение № 964/03. 08. 2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12400 лв. и лихви от 965, 36 лв. за данъчните периоди от м. юни до м. септември 2011 г. по фактури, издадени от "Марси консулт" ЕООД.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Съдът неправилно е приел, че не са налице законоустановените предпоставки за признаване на данъчен кредит по спорните фактури. От касационната инстанция се иска за отмени обжалвания съдебен акт и да се произнесе по същество с отмяна на РА, както и присъждане на разноски. В с. з касационният жалбоподател не изпраща представител, но е представил писмени бележки, в които поддържа жалбата и развива подробни съображения по съществото на правния спор.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. при ЦУ на НАП - в представената писмена защита чрез процесулания представител юк.Мирчева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на касираното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Съдът коректно и изключително подробно е описал фактите по делото, по отношение на които страните не спорят. Възприетата от него фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение.

Административният съд е установил, че на е отказано правото на данъчен кредит по следните фактури, издадени от "Марси консулт" ЕООД: № 135/08. 06. 2011 г. с ДДС 4000 лв., № 136/07. 07. 2011 г. с ДДС 4000 лв., № 138/22. 08. 2011 г. с ДДС 2000 лв., и № 139/07. 09. 2011 г. с ДДС 2000 лв., всичките с предмет извършена консултантска услуга по договор; както и по фактура № 211/30. 08. 2011 г. с ДДС 400 лв. и предмет правна помощ по договор.

За да откаже спорното право, органът по приходите е приел, че по посочените фактури ревизираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит поради отсъствие на реални облагаеми доставки на услуги.

Предмет на фактурите са консултантски услуги и правна помощ по договор. Въпросните договори, както и счетоводни документи, са представени в хода на ревизията. Съдът е установил, че става въпрос за следните договори:

1. Договор № 21/30. 04. 2010 г. с предмет извършване на консултантски услуги относно организиране и осъществяване на охраната на посочени в списък обекти, повишаване ефективността на извършваната охранителна дейност; подобряване и разнообразяване методите на контрол над охранителите с цел пълно и точно изпълнение на техните служебни задължения; повишаване квалификацията на личния състав на фирмата. Към договора са представени справки за извършена работа, изготвяни периодично - на два месеца, както и протоколи, проекти на заповеди, правила, правилници, инструкции, планове.

2. Договор за правно-консултантско съдействие от 30. 08. 2011 г. С договора ревизираното лице е възложило на доставчика да избере адвокат, който да осъществи процесуалната му защита пред Карловския окръжен съд по повод изготвяне и депозиране на обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390 от ГПК и на искови молби срещу двама длъжници, както и процесуално представителство без ограничение. Към договора са представени две пълномощни от управителя на дружеството-жалбоподател Н. К., с които се упълномощава "Марси консулт" ЕООД да осъществява защита във връзка с исковете срещу длъжниците, както и заповеди за изпълнение на парично задължение от 05. 10. 2011 г. и от 13. 10. 2011 г., издадени от Районен съд-гр. К..

При насрещната проверка на доставчика "Марси консулт" ЕООД е представен граждански договор от 08. 10. 2010 г. с предмет правни и други консултации, сключен между посоченото дружество като възложител-абонат, и П. М. като изпълнител-консултант, с уговорено помесечно възнаграждение.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение по поставените въпроси относно отказаното право на данъчен кредит – за осчетоводяването на процесните фактури при доставчика и при жалбоподателя, за извършените плащания по тях, които плащания са намерили отражение във финансовия резултат на двете дружества, за съставените към фактурите съпътстващи документи за приемане на услугите. Анализирани са констатациите на представения по делото РА на доставчика в частта му като изпълител на доставки за ревизираните периоди.

Административният съд е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона форма и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК

, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт.

Съдът е споделил изводите на ревизиращия орган, че фактурите не документират реално извършени доставки на услуги, поради което за жалбоподателя не възниква право на данъчен кредит. В резултат е отхвърлил изцяло жалбата, с която е бил сезиран.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Преценката, упражнена относно компетентността на ревизиращия орган, е правилна, а изводите на Съда за валидност на административния акт са законосъобразни и се споделят от касационния съд. Съдът правилно е определил предмета на спора – налице ли са доставки на консултантски и правни услуги като предпоставка за възникване на спорното право за получателя им. Спорът по делото е правен и се свежда до приложението на ЗДДС .

От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт от обективната действителност. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е било да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. От друга страна, констатацията на органа по приходите за липса на реални доставки съставлява едно умозаключение, отрицателен факт, който не съществува в обективната действителност, поради което предмет на проверка в процеса е дали са спазени процесуалните и логическите правила при изграждането му. В хода на ревизията органът по приходите е направил обоснован извод, че спорните доставки не са извършени. С изключение на ревизиите при особени случаи по чл. 122 ДОПК

, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване, според едно от които всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който е трябвало да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени. Такова доказване по делото не е проведено.

Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на услуга могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на остойностяване като количествено-стойностни сметки, счетоводни записи за извършени разходи на доставчика във връзка с извършване на услугата и др.

Не следва да се приема за доказана по делото кадровата обезпеченост на доставчика. В този аспект гражданският договор между доставчика и П. М. не е убедително доказателство, тъй като изпълнителят-консултант е поел задължение да дава правни консултации на възложителя, но не и на трети лица, каквото е ревизираното дружество. Липсва уговорка, че като изпълнител Маринов ще съдейства на "Марси консулт" ЕООД в даваните от последното дружество консултации на "Центурий-НК" ЕООД относно организиране и осъществяване охрана на обекти. Единствените индикации за реално участие на Маринов в дейността на доставчика са представените на л. 357 и л. 361 по делото писмени информации относно разработване на инструкции, указания и планове за охрана при транспорт на взривни вещества, оръжия и боеприпаси и проувчане на маршрут за превоз на такива. Същите имат характер на докладни записки и могат евентуално да се приемат като подготвителни дейности към консултантските услуги, но не обосновават реалното им изпълнение.

Мислимият предмет на доказване е възникването на данъчно събитие, което според чл. 25 ЗДДС се изразява в извършването на услугата. За целите на този закон данъчно събитие е не правоотношението или задължението, а извършването на услугата. Данъчното законодателство обвързва облагането с ДДС не със съгласието на страните за поемане на задължението, а изпълнението като резултат. Това е така, защото договорите сочат възникнала между страните облигационна връзка, но не и прякото реализиране на доставките. Освен казаното, към договора за консултантски услуги не е бил приложен списък на обекти.

По втората група доказателства са представени и справки за извършена работа, изготвяни на двумесечен период, като Съдът правилно е отбелязал, че при ежемесечно издаване на фактурите, през всеки два месеца същите са издадени без основание, приемане на услугата от възложителя. Анализът на представените договори в съдебния акт е дал основание да се направят изводи с опора в закона. Съдържанието на справките е преценено като недостатъчно информативно по отношение осъществяването на договорените услуги, като не е посочено какво точно се приема, предвид липсата в тях на адресат, за който се отнасят, както и поради непосочване на конкретни обекти. Неясен е останал въпросът по какъв начин и в кой момент изготвените проекти на заповеди, правила и други документи са станали достояние на възложителя. Анализите и прогнози за дейността на възложителя е следвало да бъдет обективирани в конкретни документи, каквито по делото не са представени. Приемането на извършените работи от неоторизирано за това лице също разколебава доказателствената стойност на справките.

Правилно административният съд е изтъкнал, че е останало недоказано доставчикът да е отчел разходи във връзка с предоставените услуги, като ССЕ не е дала заключение в тази насока.

По отношение фактурата с предмет правна помощ по договор Съдът е съобразил обстоятелството, че в изпълнение на договора е следвало да бъдат представени доказателства за избран адвокат с цел процесуална защита на възложителя по конкретни граждански производства, но това не е сторено. В тази връзка двете пълномощни от ревизираното лице за упълномощаване на "Марси консулт" ЕООД за осъществяване на процесуална защита не могат да послужат като доказателства за това, доколкото посоченото дружество не е сред лицата по чл. 32 ГПК, като в пълномощните липсват и клаузи за преупълномощаване на трети лица.

Правилно административният съд е отчел, че в представените заповеди за изпълнение на парично задължение, издадени от Районен съд-гр. К., не е вписано името на адвоката, което не позволава да се проследи връзката им с договора за правна помощ. От друга страна не е представен и договор за правна защита и съдействие по заповедните производства, като доказателство за изпълнение на поетото договорно задължение и съотватно – като основание за издаване на фактурата.

При това положение жалбоподателят не е убедил Съда в истинността на конкретното твърдение относно реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване. При липсата на доказателства в този смисъл правилно не е прието за доказано извършването им. Ето защо е верен изводът на административния съд, че РА е издаден при правилно приложение на материалния закон.

С оглед изложеното в решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано.

Предвид гореизложеното решението на Административен съд-гр. П. не страда от пороците, посочени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като такива съгласно чл. 161, изр. 3 ДОПК са присъдени в размер до минималното възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 260 от 07. 02. 2013 г., постановено от Административен съд-гр. П. по адм. д. № 2783/2012 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ К. К.

К.К.