Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. П. А., от гр. П. против решение № 2470 / 14. 11. 2013 г. по адм. дело № 925 / 2013 г. на Административен съд – гр. П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Районно управление „Социално осигуряване” – Пловдив, чрез юрисконсулт К. В. - Минкова изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С решение № 2470 / 14. 11. 2013 г. по адм. дело № 925 / 2013 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Л. П. А., от гр. П. срещу решение № 23 от 13. 02. 2013 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане № 4904024567 от 20. 09. 2012 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по заявление вх. № МП – 35441 / 31. 05. 2012 г. в минимален размер. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове не страдат от пороците визирани в чл. 146 АПК. Решението е правилно.

Съгласно...