ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1301

София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на четвърти април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев ч. к. т. д. № 484 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Подадена е частна касационна жалба от „Ю. Б. А. ЕООД, чрез адв. В. П., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 379/10.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 357/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 536/15.10.2024 г. по гр. д. № 216/2024 г. на Софийски окръжен съд, III състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по делото е прекратено, а исковата молба, предявена от „Ю. Б. А. ЕООД, е върната.

Частният касатор навежда правни доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон.

Частната жалба е предявена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимиран правен субект в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд законосъобразно е върнал искова молба, подадена от „Ю. Б. А. ЕООД, но е преценявал правилността не на обжалвания пред него съдебен акт – преграждащото разпореждане № 59/20.01.2025 г., с което първоинстанционният съд е върнал частната въззивна жалба срещу преграждащото определение, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба, а законосъобразността на определението, с което е върната исковата молба и образуваното въз основа на нея съдебно производство е било прекратено.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК със специалните процесуални предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, като касаторът е поставил следните процесуалноправни въпроса: 1. „Когато жалбата е подписана от процесуален представител на жалбоподателя, има посочен съдебен адрес и не е приложено пълномощно, то съдът задължен ли е да даде указания на процесуалния представител?“ и 2. „Кое връчване е с приоритет – на процесуалния представител или на страната по делото?“

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол при самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за проверка дали то е вероятно недопустимо. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС съдът има задължение служебно да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, като нормативен израз на тези тълкувателни разяснения представлява нормата на чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК (нова, ДВ, бр. 86/2017 г.). В настоящия случай апелативният съд е бил сезиран с частна жалба с вх. 762/24.01.2025 г., подадена от „Ю. Б. А. ЕООД срещу разпореждане № 59/20.01.2025 г. по т. д. № 216/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върната частна въззивна жалба с вх. № 581/20.01.2025 г. срещу определение № 536/15.10.2024 г. по гр. д. № 216/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Но въззивният съд не се е произнесъл по сезиращата го частната въззивна жалба срещу разпореждане № 59/20.01.2025 г. по т. д. № 216/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната въззивната частна жалба срещу определението по чл. 129, ал. 3 ГПК, а е разглеждал правилността на това преглаждащо определение. Следователно, в противоречие с основния принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), апелативният съд се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран – той е бил длъжен да разгледа частната въззивна жалба срещу разпореждане № 59/20.01.2025 г. по т. д. № 216/2024 г. на Софийски окръжен съд, а едва ако счете, че тя е основателна, да се произнесе по частната въззивна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което исковата молба е била върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и образуваното въз основа на нея съдебно производство е било прекратено.

Поради тези правни съображения въззивното определение като постановено по непредявен предмет е недопустимо, поради което съгласно правната норма, уредена в чл. 278, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 293, ал. 4 ГПК и чл. 270, ал. 3 ГПК, то следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по действително предявената частна въззивна жалба – от друг съдебен състав.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 379/10.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 357/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд.

ОБЕЗСИЛВА определение № 379/10.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 357/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на друг състав на Софийския апелативен съд за произнасяне по частна въззивна жалба с вх. № 762/24.01.2025 г., подадена от „Ю. Б. А. ЕООД срещу разпореждане № 59/20.01.2025 г., постановено по т. д. № 216/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.