Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Г. П. П. срещу решение № 13132 от 04. 12. 2015 г. постановено по адм. дело № 9832 по описа за 2014 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение.

Касационният жалбоподател, лично и чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че в нарушение на чл. 224 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм. ) се приема, че е извършил дисциплинарно нарушение. Както обжалваната заповед, така и решението, са издадени в нарушение на чл. 225, ал. 4, чл. 227, ал. 1, т. 1, чл. 229, ал. 3 и чл. 230, ал. 3 от ЗМВР отм. , тъй като е установено наличието на досъдебно производство по случая, но не е установено в каква фаза се намира то. В противоречие с трайната практика на Върховния административен съд (ВАС) се приемат за доказани факти, на базата на протоколи от досъдебното производство, без да има данни за влязъл в сила акт на прокуратурата или съда. Събраните доказателства са обсъдени в противоречие с изискванията на чл. 171 и чл. 172а, ал. 2 от АПК. Кредитирани са единствено доказателствата, обосноваващи тезата на наказващия орган, а останалите са пренебрегнати. При наличието на две групи свидетели не става ясно защо са кредитирани единствено обясненията на т. нар. пострадали, въпреки многобройните противоречия между тях. Пренебрегнати са представени материали от интернет, които потвърждават показанията на свидетеля М.. Не е обсъден доводът, че при инцидента П. не е бил на работа, не е имал униформа и служебни знаци, а се приема, че е извършил нарушение на служебната дисциплина и е уронил престижа на службата. Публикациите в медиите не са дело на жалбоподателя, а са следствие от неправомерно изнасяне на информация от страна на прокуратурата и разследващите органи....