Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. срещу решение № 729/20. 04. 2015 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1976 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт №[ЕИК]/17. 06. 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б. в частта, потвърдена при оспорването по административен ред. Оплакванията касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда за доказаност на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК. Сочи неяснота в използваните критерии за определяне на основата по чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане с данъци. Изразява несъгласие с подхода за начисляване на ДДС за реализирана от него земеделска продукция в последния данъчен период на съответната година, тъй като спецификата на стоките предполага разпореждането с нея да е осъществено през месеците юли до октомври. Като противоречащ на закона определя пропускът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за разходите във връзка с производството на земеделската продукция. Възразява против начисляването на ДДС за услугите по отдаване под наем на недвижими имоти без да се изследва дали не представляват освободени доставки. Настоява, че отдаваните под наем недвижими имоти са със смесено предназначение, не са заведени като актив на търговското му предприятие, не са свързани с икономическата му дейност и са извън системата на ДДС. Обосновава формирането на данъчната основа за облагане на доходите от продажба на земеделска продукция по реда на чл. 26, а не на чл. 29 ЗДДФЛ и дисквалифицира дохода като облагаем с позоваване на приложимите по време редакции на чл. 26, ал. 2,...