Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/, образувано по касационна жалба на Д. Г. Ш., представляван от адв. Ф., против решение № 837/27. 04. 2015 г. по адм. д. № 2300/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която оспорването му срещу Ревизионен акт №[ЕИК]/23. 04-2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 679/10. 07. 2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно. осигурителна практика" -П. при ЦУ на НАП-С. е отхвърлено. С доводи за неправилност на решението се претендира отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. в писмено възражение /писмен отговор по смисъла на чл. 228 вр. с чл. 163, ал. 1 АПК/ поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е неоснователна.
Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния съд по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:
С Ревизионен акт №[ЕИК]/23. 04. 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 679/10. 07. 2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. на касационния жалбоподател Д. Г. Ш. са определени данъчни и осигурителни задължения, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) /ЗДДФЛ/ за 2007 г. в размер на 3190, 83 лв, и лихви в размер на 2147, 16 лв, за 2009 г. - 8731, 93 лв и лихва 3571, 56 лв, за 2011 г.- 363, 88 лв и лихва 73, 57 лв.; вноски за ДОО 565, 50 лв и лихви 233, 66 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ -223, 51 лв и лихва 92, 56 лв.; вноски за ЗО - 357, 62 лв и лихви 98, 36 лв.
С обжалваното решение оспорването на касатора е частично уважено с отмяна на цитирания ревизионен акт в частта на определените допълнителни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3190, 83 лв и лихви 2147, 16 лв, както и за 2009 лв за разликата над 7447, 38 лв до пълния определен размер на данъчното задължение от 8731, 93 лв и лихви за разликата над 3046, 15 лв до пълния размер от 3571, 56 лв.В останалата част оспорването е отхвърлено.
Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК е основателна.
В хода на ревизионното производство ревизиращият екип е приел, че за 2007 г., 2009 г. и 2011 г. получените от данъчнозадълженото лице доходи не съответстват на имущественото му състояние, поради което е преминал от общия ред към ревизия по чл. 122 - чл. 124а ДОПК. Този резултат е обусловен от непризнаването на приходи от твърдяни от касатора източници - договори за заем в размер по на 10000 лв. с лицата Ж. И. П. и М. Р. М., съответно от 10. 12. 2009 г. и от 13. 12. 2009 г., дарени суми в лева и валута от баща му, Г. Д. Ш., сина му, Г. Д. Ш., дъщеря му, П. Д. Ш. и от Р. Г. С., майка на жената, с която е във фактическо съжителство.По отношение представените договори за наем и дарение е прието, че същите са без нотариална заверка, че липсват доказателства за предаване на сумите, както и, че лицата, предоставили сумите не са разполагали с такива. В същия смисъл не са приети и твърденията за получени по банков път суми от сина и дъщерята на проверяваното лице.
При преминаве на ревизията от общия към особения уведомление до данъчнозадълженото лице по чл. 124, ал. 1 ДОПК липсва по преписката. Независимо от посоченото в ревизионния акт преписката съдържа само уведомление по чл. 17, ал. 2 ДОПК /л. 431/. Нарушението по чл. 124, ал. 1 ДОПК е съществено, тъй като лицето, независимо от организараната защита и предствените многобройни писмени доказателства не е изрично уведомено за последиците по чл. 124, ал. 2 ДОПК.
По делото са събрани гласни доказателства, оборващи констатациите, че разходите на лицето през 2009 г. и 2011 г. са надвишили приходите му.
Разпитани в качеството на свидетели по делото, посочените лица са дали подробни показания за отношенията между тях и оспорващия Ш., както и за конкретния повод, във връзка с който предоставили финансовата помощ. Съдът е кредитирал показанията на св. Г. Д. Ш. /баща/ и св. Г. Д. Ш. /син/, предвид което е отменил определените с ревизионния акт задължения по чл. 48 ЗДДФЛ, вкл. лихвите за 2007 г. и отчасти задълженията от този вид за 2009 г.
За да изключи от паричните потоци сумите, предоставени под формата заем от св. П. и св. М., и като дарение от св. С. и св. Ш. съдът е възприел изводите на ревизиращите органи и не е дал вяра на показанията на тези лица, предвид близките им отношения с жалбоподателя. Тези изводи настоящият касационен състав намира неправилни по следните съображения:
Показанията на разпитаните по делото свидетели установяват, че през есента на 2009 г. касаторът е изпитвал остра нужда от финансови средства предвид настъпването на сериозна промяна в личния му живот. Сумите от заеми и финансова помощ получил от посочените лица именно в този период - договорите за заем със св. П. и св. М. са съответно от 10. 12. 2009 г. и 13. 12. 2009 г., договорът за дарение със св. С. е с дата 01. 12. 2009 г. В незначително по-ранен период, м. юли - м. август 2009 г., касаторът е получил финансова помощ от своите баща и син и дъщеря. Съпоставка на периода и датите на получаване на средствата с покупката на 14. 12. 2009 г. на жилище / факт, установен при ревизията/ обосновават извод, че средствата са били необходими за тази цел.
По отношение заемните средства, предоставени от св. П. и М., са налице твърдения от началото на ревизионното производство, представени са обяснения от тези лица, както и сключените писмени договори. Съгласно дефиницията на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) /ЗЗД/ валидността на договора за заем не е предпоставена от писмена форма, нито от нотарилна заверка на подписите на страните. Договорът за заем е реален и правните последици от него настъпват в момента на предаване на сумата.Приложени по преписката / л. 192-194 / са договор за заем с дата 10. 12. 2009 г., по силата на който св. П. е предоставил в заем на касатора 10000 лв, както и разписка за връщане на сумата в уговорения срок - 20. 12. 2011 г. По неоспорените показания на св. П., същият упражнява търговска дейност чрез повече от една фирми, от 15 години има търговски обект в ръководената от касатора болница.При преценка финансовите възможности на свидетеля следва да се има предвид представения / л. 250/, но необсъден нито в ревизионното производство, нито по делото договор за паричен заем в размер на 7000 лв с трето лице от 02. 09. 2009 г. за срок от три години, с изричната уговорка / раздел ІV, т. 5. 1/, че писмената форма на договора замества издаването на разписка от заемодателя. Към този договор е приложена разписка за връщане на сумата на 20. 12. 2011 г. / л. 252/ Датата на връщане заетата по този договор сума съвпада с датата, на която касаторът Ш. е върнал заема, взет от св. П.. Ето защо, следва да се приеме, че сумите по двата договора са реално предадени от заемодателя на заемополучателя, тъй като в противен случай не биха били съставяни разписки за връщане на сумите, както и, че между двата догоора на заем има връзка.
Към писмения договор от 13. 12. 2009 г., сключен със св. М. също е приложена разписка за връщане.Това лице към датата на договора е установило значителен трудов стаж, през летния сезон оказва помощ на родителите се, които обработвали 230-240 дка земеделска земя, в резултат на което разполагал и със средства извън заплатата си, конкретно за 2008 г. твърди значителна по размер сума, внесена в две банки, заявява, че принципно държи в дома си около 10000 лв.
С договор за дарение от 01. 12. 2009 г., свидетелката С. е отстъпила "безвъзмездно и веднага" на касатора в качеството му на "надарен" сумата от 30000 лв. По отношение този договор ревизиращият екип е констатирал липса на нотариална заверка на подписите, както и доказателства за реално предаване на сумата. Отказът дарението да бъде признато като факт от обективната действителност е без опора в закона и доказателствата по делото. Съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД дарението на движими вещи може да бъде извършено по два начина-чрез писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване. С оглед текста по т. 1 от договора страните са избрали втората предвидена в закона форма - чрез предаване, а предвид текста "веднага" следва да се приеме, че сумата е получена от надарения на датата на подписване на договора, извод, подкрепен и от приложената л. 373 разписка за предаване на сумата на датата на сключване на договора. Конкретните факти, наложили дарствения акт, св. С. излага добросъвестно и логично. Неоспорени от останалите доказателства са твърденията й за начина й на живот, за представите й как да се подсигурява с резервни парични средства. Това налага да се приеме житейски издържана тезата образована жена с дългогодишен трудов стаж да може подпомогне човека, с когото дъщеря й възнамерява да устрои личния си живот занапред. Добросъвестността в показанията явства и от изложеното относно начина, по който свидетелката е разрешила наследствените въпроси между пълнолетните си деца, подкрепено с представен по делото н. акт от 19. 10. 2012 г. Независимо, че изповядването на сделката по този н. акт е след 2009 г., сделката е в потвърждение на обстоятелствата, изложени от тази свидетелка за уреждане наследствените отношения между децата й.
По отношение тази група свидетели следва да се има предвид, че липсва правна норма, която да установява задължение физическите лица да съхраняват спестяванията си в банкова институция, предвид което изборът средствата да се държат в дома е на техен риск.При преценката относно възможностите за набиране на определена сума следва да се има предвид и начина на живот на лицето, респ. доколко то си позволява разходи извън такива за задоволяване на насъщните потребности.
Св. Ш. е дала показания относно обстоятелството, че на два пъти - през лятото на 2009 г. и в началото на м. януари 2010 г. е предоставила на баща си / жалбоподателя/ суми от по 10000 долара. Предаването на втората сума е удостоверено с писмен договор и се подкрепя от установяването, че към средата на м. януари 2010 г. е напуснала пределите на страната, т. е била е в страната в началото на месеца. Свидетелката е установила, че сумата представлява нейни спестявания от пребиваването й от 2006 г. в чужбина с цел образование, била на пълна стипендия, от която спестявала 3000-4000 долара на семестър, отделно работела в заведение за хранене със заплащане по 150 долара на седмица, поддържала уеб сайт срещу 1000 долара месечно, като пиар в модна агенция получавала 20-30 долара на час. Т., че живее без излишни разходи. Действително, в ревизионното производство са приобщени писмени доказателства за финансовите възможности на свидетелката към 2010 г. и 2011 г. С оглед размера на финансовите преводи и липсата на данни за рязка промяна в статуса на последната, следва да се приеме, че подобни възможности последната е имала и през 2009 г. Подобни показания относно произхода на предоставените на жалбоподателя средства - от стипендия и работа в чужбина е депозирал и св. Ш.. Съдът е приел тези твърдения за доказани, с което е поставил в различно положение тези двама свидетели, в еднаква степен близки на жалбоподателя. Единствено факта, че всички свидетели са близки - роднини и приятели на ревизираното лице, не може да постави под съмнение достоверността на показанията им пред съда. Същите като пряко емоционално обвързани с жалбоподателя са били лицата, от които последният е могъл да търси финансова помощ, а те да му я предоставят, всеки според възможностите си. Обсъдените гласни доказателства са в унисон и с представените в ревизионното производство писмени доказателства. Съвкупната им преценка определя категоричното отхвърляне на последните в хода на ревизията като необосновано и незаконосъобразно.
Макар съдът да не е отдал значение на позоваването на ревизиращите органи на нарушение по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/ следва да се има предвид, че липсата на подадена декларация за даренията сама по себе си не означава, че такива не са приети.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира за доказани твърденията за предоставени във вид на заем и дарение финансови средства през 2009 г. При включване във финансовите потоци за периода на тези средства вещото лице е дало заключение, че превишаване на разходите над приходите за проверявания период няма. Това заключение е прието от жалбоподателя, а от ответника, с уговорката, че сумите от даренията намира недоказани. Това изявление няма характер на оспорващо писменото заключение, тъй като въпросът относно включването на взетите предвид от вещото лице суми в паричните потоци е въпрос по съществото на спора и няма отношение към обективността и правилните изчисления по заключението.
Предвид горното настоящата инстанция намира, че изводът относно неоснователността на оспорването в отхвърлителната жалбата част, е неправилен, възприет в нарушение на материалния закон и без опора в доказателствата по делото. Решението в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалвания ревизионен акт се отмени изцяло като незаконосъобразен, тъй като липсата на превишаване на разходите над приходите налага извод за липса на невнесени осигурителни вноски, поради което сумите по тази част от ревизионния акт не се дължат.
При този резултат на касационния жалбоподател следва да се присъдат разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2315 лв за двете съдебни инстанции.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховния административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 837/27. 04. 2015 г., постановено по адм. д. № 2300/2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив в частта, с която оспорването по жалбата на Д. Г. Ш., ЕГН [ЕГН] с адрес за кореспонденция [населено място], обл. П., [улица] срещу Ревизионен акт № [ЕИК]/23. 04. 2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 679/10. 07. 2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осисурителна практика" П. е отхвърлено, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
По жалбата на Д. Г. Ш. ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Ревизионен акт №[ЕИК]/23. 04. 2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 679/1. 07. 2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. ИЗЦЯЛО по отношение и допълнително установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размера до 7447, 38 лв и лихви в размер на 3064, лв и за 2011 г. в размер на 363, 88 лв и лихви 73, 57 лв, както и начислени дължими вноски за ДОО в размер на 565, 50 лв и лихви 233, 66 лв, вноски за ДЗПУ-УПФ в размер на 223, 51 лв и лихви 92, 56 лв и вноски за ЗО в размер на 357, 62 лв и лихви 98, 36 лв.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "П. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Ш., ЕГН [ЕГН] разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2315 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.