Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д. с адрес за кореспонденция [населено място], [община], област С., срещу решение № 210 от 13. 01. 2015 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 3115/2014 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 23134302 от 21. 10. 2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 58 от 13. 01. 2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място] относно установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, допуснати съществени процесуални нарушуния и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката счита, че в решението са възприети неправилни фактически констатации, довели до неправилно приложение на закона. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ю. К. в хода на ревизионното производство, без да изложи мотиви, защо кредитира това заключение, а не възприема изготвените в съдебното производство експертизи. Излага конкретни възражения, че не са взети предвид разходите за закупуване на земята – празно дворно място УПИ Х-491 в [населено място], [община], върху което е построена жилищна сграда, обектите от която са продадени в периода м. 02. 2008 г. – 2011 г., както степента на завършеност на всеки един от обектите към датата на продажбата му. Възразява срещу начисляването на ДДС при продажбите. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС и да върне делото за ново разглеждане или по същество на спора да намали установените данъчни...