Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е касационна жалба от Директор на дирекция ОДОП С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 6593 от 30. 10. 2015, постановено по адм. д. № 2922/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което е изменен ревизионен акт № [ЕГН]/12. 04. 2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., като вместо определения корпоративен данък за 2009 г., по фактури № № [ЕГН]/27. 07. 2009 г., № [ЕГН]/21. 10. 2009 г., № [ЕГН]/21. 10. 2009 г. и №[ЕИК]/16. 11. 2009 г. общо в размер на 20 666, 67 лв. определя дължим корпоративен данък в размер на 10 924, 83 лв., със съответните лихви.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с ангажираните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. С. К., в писмени бележки и в с. з., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Делото е за втори път пред ВАС. С решение №3067/19. 03. 2015 г., постановено по адм. д. № 5492/2014 г., Върховен административен...