Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – П. против решение № 997 / 20. 05. 2015 г. по адм. дело № 678 / 2014 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 75 - чл. 77 и чл. 114 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Г. С. К., от [населено място], обл. П. чрез назначения му служебен повереник, адв. А. Ш. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен отговор на касационната жалба и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски в полза на Националното бюрото за правна помощ.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е частично основателна.

С решение № 997 / 20. 05. 2015 г. по адм. дело № 678 / 2014 г. Административен съд – Пловдив е отменил решение № 335 от 21. 11. 2012 г. на директора на ТП на НОИ – П. и потвърдените с него разпореждане № [ЕГН] от 24. 09. 2012 г. и разпореждане № [ЕГН] / Протокол № Ра – 1706 / 22. 10. 2012 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт по заявление вх. № МП – 33718 от 22. 05. 2012 г. на Г. К. за изменение на получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Присъдил е разноски в полза на Националното бюро за правна помощ.

За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправни разпоредби и като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК следва да бъдат отменени.

Решението е неправилно в частта му, с която е отменено решение № 335 от 21. 11. 2012 г. на директора на ТП на НОИ – П. досежно потвърденото разпореждане № [ЕГН] от 24. 09. 2012 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ и е върната преписката на административния орган за издаване на нов акт по заявление вх. № МП – 33718 от 22. 05. 2012 г. на Г. К. за изменение на получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В останалата му част съдебното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По делото е установено, че с разпореждане № [ЕГН] от 24. 09. 2012 г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – П. е изменил личната пенсия за инвалидност на Г. С. К., от [населено място], област П. на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 КСО. Съобразени са новите доказателства за придобит след пенсионирането осигурителен стаж и нов процент трайно намалена работоспособност. Допуснато е изменение на ЛПИОЗ за времето до подаденото заявление вх. № МП – 33718 от 22. 05. 2012 г., отчитайки наличието на осигурителен стаж до пенсионирането, незаявен при отпускане на пенсията и имащ отношение към нейния размер. Последица от това изменение са установените в хода на административното производство изплатени в по-висок размер осигурителни плащания.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че разпореждане № [ЕГН] от 24. 09. 2012 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ е законосъобразно и правилно е потвърдено от директора на ТП на НОИ с атакуваното пред първоинстанционния съд решение. Точно са отчетени осигурителния стаж за процесните периоди и получения осигурителен доход. Законосъобразно е изчислен индивидуалния коефициент. В този смисъл е и заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза.

Обстоятелствата, че Г. К. е бил възпрепятстван от своя работодател [фирма] при обезпечаване на необходимите документи за пенсионното производство не рефлектират върху определения размер на ЛПИОЗ както за периода до заявление вх. № МП – 33718 от 22. 05. 2012 г., така и след него. Те са релевантни досежно второто разпореждане на пенсионните органи (разпореждане № [ЕГН] / Протокол № Ра – 1706 / 22. 10. 2012 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ) и имат отношение към твърдяната недобросъвестност на лицето.

Административният съд правилно е приел, че не са налице недобросъвестно получени осигурителни плащания и не е налице хипотезата по чл. 114, ал. 1 КСО за тяхното възстановяване с лихва.

Обсъждайки фактите във връзка с прилагането на чл. 114 КСО, административните органи са се задоволили да отбележат, че общ принцип в правото е знанието на закона и неспазването на задължението, произтичащо от чл. 14, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж презюмира недобросъвестността.

При първото разглеждане на спора касационната инстанция с решение № 2911 / 28. 02. 2014 г. по адм. дело № 13618 / 2013 г. по описа на ВАС е отменила първоинстанционното решение и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав, за да се изследват всички обстоятелства, касаещи оформянето на документите на Г. К. и бъдат изяснени причините, по които той не е изпълнил задължението по чл. 14, ал. 1 от НПОС да съобщи на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение по чл. 350а от Кодекса на труда настъпилото ново обстоятелство във връзка с признатия от съда трудов стаж, който не е бил зачетен при отпускането на пенсията.

Спазвайки указанията на касационната инстанция, административният съд обосновано е приел, че изводите на пенсионните органи са доказателствено необезпечени.

Правилно първоинстанционният съд е отрекъл неспазването на задължението, произтичащо от чл. 14, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж да се презюмира като недобросъвестност при тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 114 КСО без да се изследват всички относими факти.

В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Осигурителните органи не са доказали недобросъвестността при получаване на процесните суми и отчитайки, че тя е част от фактическите основания за издаването на оспорения акт, първоинстанционният съд законосъобразно е постановил отмяна в тази му част.

Предвид частичната основателност на касационното оспорване разноски за настоящата инстанция между страните не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 997 / 20. 05. 2015 г. по адм. дело № 678 / 2014 г. на Административен съд – Пловдив в частта му, с която е отменено решение № 335 от 21. 11. 2012 г. на директора на ТП на НОИ – П. досежно потвърденото разпореждане № [ЕГН] от 24. 09. 2012 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ и е върната преписката на административния орган за издаване на нов акт по заявление вх. № МП – 33718 от 22. 05. 2012 г. на Г. К. за изменение на получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г. С. К., от [населено място], обл. П. срещу решение № 335 от 21. 11. 2012 г. на директора на ТП на НОИ – П. в частта му, с която е потвърденото разпореждане № [ЕГН] от 24. 09. 2012 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 997 / 20. 05. 2015 г. по адм. дело № 678 / 2014 г. на Административен съд – Пловдив в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.