Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Ц. С., чрез адв. С. Ж. против решение № 485/29. 01. 2015г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 3446/2014г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № [ЕГН]/25. 11. 2013г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 378/25. 02. 2014г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място].

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до нарушение на чл. 119, ал. 2 ДОПК (в сила от 01. 01. 2013г.) при преценката за валидност на акта и неправилност на изводите относно правомощията на А. В. Т. по издаване на заповед за определяне на компетентен орган. Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за продължителността на ревизията повече от 2 години и половина, както връчването на ревизионния доклад - две години след неговото издаване. Твърди, че заповедта за спиране на ревизията е издадена след приключването й. В тази връзка оспорва доказателствената стойност на писмени обяснения на Т. Р., на които се е позовал съда в мотивите на обжалваното решение, като посочва, че са събрани след изтичане срока на ревизията и не са годно доказателствено средство по ДОПК и не следва да се кредитират.

Твърди, че при идентични доказателства, съдът приема, че ревизираното лице е предоставило заеми, но не приема, че е получило такива. Поддържа и довод, че съдът е обложил с данък общ доход получени банкови заеми, които неправилно е приел, че представляват доход. Твърди, че недостигът на парични средства не е определен на годишна база.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на...