Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №190 от 16. 07. 2014г. по т. д. №3001/2013г. на ВКС на РБ, ТК, ІІ т. о., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма], [населено място], за отмяна по реда на чл. 303 ал. 1 т. 7 от ГПК на решение №492/22. 06. 2004г. по гр. д. №35/2004г. на ВКС на РБ, ТК, І т. о, в частта му за разноските, както и на определение по чл. 192 ал. 4 от ГПК отм. №89/16. 09. 2004г. постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, като частният жалбоподател моли същото да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на молбата за отмяна по чл. 303 от ГПК по същество.

Ответникът НАП моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира следното

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, ТК, ІІ т. о., е приел, че съдебното решение в частта за разноските, както и определението по чл. 192 ал. 4 от ГПК отм., не представляват актове, които се ползуват със сила на пресъдено нещо, нито попадат в категорията на съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 от ГПК.

Съдът като взе предвид, че един от въпросите, по които е образувано и висящо тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, а именно въпросът

„Кои влезли в сила определения подлежат на отмяна по реда на чл. 307 от ГПК”

/въпрос шести/,

е обуславящ за изхода на настоящото производство, намира, че то следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

СПИРА

производството по ч. т.д. № 2545/ 2014г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.