Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против Решение № 34 от 22. 01. 2014г. по т. д.№ 69/2013г. на Пловдивския АС, с което е отменено решението по т. д.№ 431/2012г. на ОС С. З. относно началната дата на неплатежоспособността на [фирма] и е определена дата 31. 12. 2010г.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и се иска отмяната му и определяне за начална датата 01. 01. 2012г., както е постановил първоинстанционният съд. Твърдението е, че апелативният съд е допуснал по искане на въззивника Н. нова съдебно икономическа експертиза, независимо, че агенцията не е участвала в производството пред първата инстанция и че нейните доказателствени искания са били недопустими като несвоевременно поискани. Обосновава се, че приходната агенция е единственият кредитор, за който законът въвежда задължение да бъде уведомен заедно с подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поради което разполага с повече права от останалите кредитори в производството и бездействието да ги упражни, не може да създава привилегии, в какъвто смисъл било определението на САС от 05. 04. 2012г. по т. д.№ 488/2012г. Становището е, че първоинстанционният съд правилно е определил началната дата на неплатежоспособността въз основа на приетата съдебно икономическа експертиза, въззивната инстанция не е имала задължение, а само възможност да събира доказателства и то ако Н. е упражнила правата си по чл. 629, ал. 4 ТЗ-да се присъедини като кредитор и своевременно да направи доказателствените си искания.

В изложението по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК при допълнителните предпоставки на т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса

при какви обстоятелства в хипотезата на чл. 621а, ал. 1,т. 1 ТЗ, въззивният съд следва да допуска доказателствени искания, направени за първи път пред въззивната инстанция от трето лице, неучаствало в първоинстанционното производство.

Наличието на допълнителната предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е обосновано с цитираното определение на САС и с Решение № 236 от 02. 12. 2010г. на ВтАс по т. д.№ 110/2010г.

Отговор на касационната жалба не е постъпил.

Въззивният съд е бил сезиран с жалба по реда на чл. 631а, ал. 2 ТЗ на Н. срещу определената с решението на първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността на „З. “, [населено място], с твърдение, че стойността на показателите за ликвидност на длъжника още към 31. 12. 2010г. са ниски и установяват, че не е в състояние с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения, и към този момент има непогасени публични задължения. По искане на въззивника съдът е допуснал нова икономическа експертиза за установяване финансовото състояние и показателите за ликвидност към 31. 12. 2010г. С решението е прието, че въз основа на експертизата е установено лошото икономическо състояние на дружеството към 31. 12. 2010г.: коефициент на обща ликвидност- 0. 25, на бърза и незабавна-0. 20, на абсолютна-0. 007, на финансова автономност-отрицателен / -0. 63/, на задлъжнялост-отрицателен /-1. 58/; периодът на събиране на вземанията-511 дни, а за погасяване на задълженията към доставчиците много дълъг /476 дни/, дълъг и икономически неоправдан е и общият период на погасяване на задълженията-980дни. Към датата 31. 12. 2010г. превишението на пасивите над активите е 1 871 000лв., поради което е обоснован извод, че именно това е началната дата на неплатежоспособността.

Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси произтича от последователно застъпваната и задължителна за въззивния съд практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК: разпоредбата на чл. 621а, ал. 1,т. 2 ГПК е специална по отношение на нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК, с нея е засилено служебното начало в производството по несъстоятелност и възможността по своя инициатива съдът да задължава страните да представят необходими доказателства, вкл. и чрез използване на специални знания на експерти; тя е приложима както за първоинстанционното, така и във въззивното производство - Решенията по т. д. № 255/2010г. на 2 т. о., по т. д.№ 1152/2011г. на 1 т. о., по т. д.№ 158/2012г. на 2 т. о. Обстоятелството, че въззивната инстанция е процедирала съобразно даденото от съставите на ВКС разрешение на въпроса изключва възможността за допускане на касационното обжалване по него, както и наличието на допълнителната предпоставка на т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. След като ТЗ в изключение от общото правило, че първоинстанционното решение може да се обжалва само от участвалите в него лица, въвежда с разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ правото на ясно очертан кръг трети лица да обжалват решения по чл. 630 и чл. 632 ТЗ, то това несъмнено означава, че тези трети лица разполагат с възможността да направят своите доказателствени искания и уважавайки ги, въззивната инстанция не процедира в нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като в това производство действа специалната норма и особеното правило на чл. 621а, ал. 1,т. 2 ТЗ.

Разноски за настоящото производство не се присъждат.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на Решение № 34 от 22. 01. 2014г. по в. т.д.№ 69/2013г. на Пловдивския АС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.