Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Нет 1“ ЕООД, гр. София срещу решение № 351 от 11. 06. 2021 г. по т. д. № 377/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 260581 от 18. 12. 2020 г. по т. д. № 1116/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав, с което касаторът е осъден да заплати на „Центрум груп плюс“ ЕООД сумата от 52 059, 03 лв., дължима по чл. 4. 1. от договор за продажба на електронна съобщителна мрежа и на база абонати на електронни услуги от 16. 11. 2018 г. за м. януари и м. февруари 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17. 06. 2019 г. до окончателното й плащане.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът излага доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството с оглед висящия спор по т. д. № 1213/2019 г. на СГС с предмет вземанията на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД към ищеца по настоящото дело „Центрум груп плюс“ ЕООД за наеми на каналната мрежа за м. януари и м. февруари 2019 г. В касационната жалба се релевират и оплаквания, че като е възприел изцяло заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, въпреки направените възражения, въззивният съд е постановил неправилно решение. В тези заключения не били изследвани само приходите и разходите на ищеца във връзка с дейността по предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез неговата мрежа за месеците януари и февруари 2019 г., поради което те не следвало да бъдат поставяни в основата на изводите на съда. Поддържа се, че съдът не е анализирал претенциите по видове и пера и претендираните разходи останали недоказани. Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде обезсилено, а при неуважаване на това искане – да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд не се е съобразил със задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 9. 07. 2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки данните, че е налице висящо т. д. № 1213/2019 г. на СГС с предмет дължими от „Центрум груп плюс“ ЕООД на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД наеми на канална мрежа за месеците януари и февруари 2019 г., включени в претендираните от „Центрум груп плюс“ ЕООД разходи по настоящото дело, съответно основание за спиране на производството по настоящото дело, въззивният съд не приложил императивната норма на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Касаторът формулира следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „1. Длъжен ли е ищецът в производството по търговски спорове по реда на Глава тридесет и втора от ГПК да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер?; 2. При констатирано непредставяне на справка за размера на дълга по чл. 366 ГПК в производството по търговски спорове длъжен ли е съдът да задължи ищеца да представи справка или следва да даде указания за уточняване на исковата молба?; 3. При констатиране нередовност на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по търговски спорове, изразяваща се в непредставяне на справка по чл. 366 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да даде указание за поправяне нередовността на исковата молба?; 4. Как следва да се тълкува терминът „реално направени разходи“ във връзка с дейността?; 5. Какъв е критерият при преценка наличността на основанието по чл. 59, ал. 1 ЗЗД?; 6. Може ли обедняването, съответно обогатяването да се третират като следствие едно на друго /независимо от поредността/ и връзката между тях причинна ли е или не?“. Последните два въпроса касаторът въвежда в контекста на доводи, че при отказ за приложение на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и решение по обуславящото дело, което би довело до недоказан предмет и размер на иска по обусловеното дело, би се достигнало до неоснователно обогатяване на ищеца.

След постановяване на въззивното решение на страната на ответника е настъпило правоприемство в резултат на отделяне чрез придобиване на част от имуществото на „НЕТ 1“ ЕООД, което е преминало към „В. Б“ ЕАД. Спорното правоотношение е поето от приемащото дружество, като съгласно чл. 263и, ал. 7 вр. чл. 263л, ал. 1 ТЗ в този случай „НЕТ 1“ ЕООД продължава участието си като ответник по делото, а „В. Б“ ЕАД е конституирано като втори ответник наред с първоначалната страна.

Ответникът по касационната жалба „Центрум груп плюс“ ЕООД е подал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, прие следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

В обжалваното въззивно решение е извършена преценка за неоснователност на доводите на въззивника „Нет 1“ ЕООД за недопустимост и неправилност на първоинстанционния акт с оглед допуснати нарушения на процесуалните правила. Съставът на Софийски апелативен съд е изложил съображения, че непредставянето на справка по чл. 366 ГПК по търговските спорове не може да рефлектира върху допустимостта и правилността на постановения по исковата молба съдебен акт по съществото на спора. Същевременно е посочил, че в случая са представени справки за приходи и разходи по договора, които съобразно обстоятелствената част на исковата молба като разлика формират цената на иска, както и уточнение с допълнителната искова молба, покриващи изискването за справка по чл. 366 ГПК. Счел е, че с произнасянето си първоинстанционният съд не е излязъл извън търсената защита и не е постановил акт свръхпетитум, доколкото предявеният иск е уважен до сочения от ищеца размер и на заявеното от него основание – относно задължение на ответника по чл. 4. 1 от договора от 16. 11. 2018 г.

За да постанови обжалваното решение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че не е налице спор между страните, че на 16. 11. 2018 г. са сключили представения по делото договор. Изтъкнал е, че възражението на ответника за нищожност на договора поради неспазена форма по чл. 58, ал. 2 ЗЕСМФИ – писмена с нотариална заверка на подписите, като направено с депозираните пред въззивния съд писмени бележки, е преклудирано. Същевременно е определил посоченото възражение като неоснователно. Въззивният съд е приел, че съгласно договора от 16. 11. 2018 г. страните са постигнали съгласие „Центрум груп плюс“ ЕООД като продавач да прехвърли на „НЕТ 1“ ЕООД като купувач при условията и реда на договора правото на собственост върху притежаваната от него мрежа на територията на покритие гр. София, ведно с всички активи, съставляващи част от или технически и функционално свързани с нея, подробно описани в приложение № 2 и приложение № 3, неразделна част от договора; по силата на договора продавачът прехвърля на купувача и всичките си права и задължения по договорите с абонатите поетапно, като началната дата за започване на прехвърлянето е 01. 12. 2018 г., а крайният срок за прехвърлянето на цялата абонатна база – 31. 05. 2019 г.; в чл. 1. 3. е уговорено, че продавачът прехвърля на купувача и всички права и задължения, произтичащи от сключени договори за наем на технически помещения, както и собствеността върху шкафове и други права, пряко свързани с предоставянето на електронните съобщителни услуги на територията на [населено място], подробно описани в приложение № 4, неразделна част от договора. С оглед предмета на договора въззивният съд го е квалифицирал като договор по смисъла на чл. 58, ал. 1 ЗЕСМФИ, по отношение на който в ал. 2 на същата законова разпоредба е установено изискване за сключването му в писмена форма с нотариална заверка на подписа, която в случая не е спазена. Счел е обаче, че се касае за търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ и предвид нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ ответникът не може да се позовава на нищожност на сделката с оглед установеното му по делото поведение - извършване на плащания на договорената в чл. 5 от договора цена, осъществено изпълнение на договора от негова страна и изискване и приемане на изпълнение от насрещната страна.

Решаващият състав на въззивния съд е приел, че съобразно клаузата на чл. 4. 1. от процесния договор, на която е основан предявеният иск за реално изпълнение, от началната дата на прехвърляне на абонатната база всички приходи и разходи за дейността – предоставяне на електронни съобщителни услуги посредством мрежата на продавача, са за сметка на купувача. Счел е волята на страните по цитираната договорна клауза за ясна и сочеща на безусловност на задължението на купувача ответник за периода след началната дата на прехвърляне на абонатната станция – 01. 12. 2018 г., да поеме всички приходи и разходи за дейността – предоставяне на електронни съобщителни услуги посредством мрежата на продавача. Изтъкнал е, че противно възраженията на ответника, страните при сключване на договора не са предвидили като предпоставка за задължаването му за всички разходи от дейността реалното заплащане от ищеца на разходите във връзка с дейността, а само последните да са обективно възникнали. Приел е, че страните не са поставили каквото и да е друго условие, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по тази договорна клауза – нито точно изпълнение на останалите задължения по договора от ищеца, нито установяване на задълженията с влязло в сила съдебно решение и т. н. По тези съображения въззивният съд е направил извод, че възраженията за неизпълнение от ищеца на задължението му за отчет на разходите и за предоставяне на достъп до информационната му система, респективно за водени съдебни дела с кредитори за разходи по дейността, не могат да изключат отговорността на ответника да поеме за своя сметка всички реализирани през периода след началната дата на прехвърляне на абонатната станция приходи и разходи за дейността.

В решението на Софийски апелативен съд е прието, че досежно приходите и разходите за дейността през процесния период – м. януари и м. февруари 2019 г., които съобразно чл. 4. 1. от договора следва да са за сметка на ответника, са събрани множество писмени доказателства – фактури, извлечения от счетоводни записвания, договори и т. н. и заключения на основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява, че приходите от дейността през процесния период са 60 386, 82 лв. за м. януари 2019 г. и 31 036, 98 лв. за м. февруари 2019 г. Посочено е, че със заключението по допълнителната експертиза е даден обоснован отговор и на въпроса за осчетоводените разходи от дейността по предоставяне на електронни съобщителни услуги посредством мрежата на продавача като за м. януари 2019 г. разходите са в размер на 76 756, 88 лв., а за м. февруари са в размер 68 974, 01 лв. Според съда същите са с осчетоводено и установимо от представените писмени доказателства основание – разходи за външни услуги: за наем на помещения, счетоводно обслужване, разходи за охрана – СОТ, разходи за наем на трасе – БТК, разходи за телефонни услуги, разходи за ел. енергия – „ЧЕЗ Е. Б“ ЕАД и доставка от Алкател, куриерски услуги; разходи за трудови възнаграждения на служители; разходи за осигурителни вноски по трудови договори и разходи за такси за поддръжка на банкови сметки и за банкови преводи. При кредитиране на заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза решаващият състав е счел записите при ищеца във връзка с осчетоводяването на процесните приходи и разходи от дейността за редовни, поради което е формирал извод, че общо за процесния период м. януари – м. февруари 2019 г. приходите от дейността са в размер на сумата 91 423, 80 лв., а разходите са в размер на 145 730, 89 лв., или разликата, която следва да е за сметка на ответника и е дължима на основание чл. 4. 1. към ищеца, е в размер на 54 307, 09 лв. С оглед предявяването на иска за сумата от 52 059, 03 лв. и при зачитане на диспозитивното начало на гражданския процес в решението е направен извод, че предявеният иск по чл. 79 ЗЗД следва да бъде уважен в предявения размер. Накрая, въззивният съд е квалифицирал като неоснователен и доводът на ответника, че с присъждане на претендираната сума на ищеца може да се достигне до неоснователно обогатяване на последния, доколкото последното предполага липса на основание за имущественото разместване. Изтъкнал, че по делото е установено възникване на разходи от дейността, които на основание чл. 4. 1. от договора ответникът следва да поеме за негова сметка, като заплащането им от ответника би представлявало изпълнение на договорно задължение и не би покрило състава на неоснователното обогатяване.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличието на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалваното съдебно решение налага допускане на касационно обжалване. При тази преценка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касатора, както и от относимите към основанието „вероятна недопустимост“ правни въпроси от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая изложените доводи за недопустимост на въззивното решение с оглед задължението му да спре производството по делото при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и поставените въпроси относно редовността на исковата молба за парично вземане, предмет на търговски спор, към която не е приложена справка по чл. 366 ГПК, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице недопустимост на въззивното решение. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение.

По останалите въпроси в изложението на касатора, които са били обсъждани във въззивното решение, съдът ще се произнесе в решението по чл. 290 ГПК в зависимост от преценката за основателност на оплакванията за недопустимост на атакувания съдебен акт.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Нет 1“ ЕООД следва да внесе държавна такса в размер на 1041, 18 лв. по сметка на ВКС.

За участие в откритото съдебно заседание следва да бъдат призовани касационните жалбоподатели „Нет 1“ ЕООД и „В. Б“ ЕАД и ответника по касационната жалба – „Центрум груп плюс“ ЕООД.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 351 от 11. 06. 2021 г. по т. д. № 377/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав

УКАЗВА на касатора „Нет 1“ ЕООД, гр. София в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1041, 18 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касационния жалбоподател „Нет 1“ ЕООД с указанията.

След представяне на вносния документ за заплатената държавна такса делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл. 289 ГПК на страните: касатори - „Нет 1“ ЕООД и „В. Б“ ЕАД и ответник по касационната жалба – „Центрум груп плюс“ ЕООД, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.