О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2090

София, 28.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 2525/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор К. Г., против въззивно решение № 509 от 26.04.2024 г. по в. гр. д. № 3300/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 5291 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 5401/2022 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение частично е уважен предявеният от С. М. М. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и Прокуратурата на Република България е осъдена да му заплати 25 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 46/2015 г. описа на СО-СП-гр. София, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.07.2021 г. до окончателното изплащане.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени въпросите за приложението на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно за определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, включително и за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Твърди се, че са разрешени в противоречие с възприетото в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г....