Производството по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 14229 от 25. 11. 2009 г. постановено по административно дело № 8107 по описа за 2008 г. на Върховен административен съд. Релевира оплакване за неправилност - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалните си представители оспорва същата и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. мотивира се с правилно приложение на материалния и процесуалния закон от страна на първоинстанционния съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Върховен административен съд, трето отделение, е било образувано по жалбата на И. Е. С. от гр. П. против заповед № К-1055 от 21. 02. 2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в Министерството на вътрешните работи. С решението си Върховен административен съд, трето отделение, е отменил заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, като е приел, че дадената от закона възможност за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание - чл. 245, ал. 1,т. 4 ЗМВР - изисква действително да е налице от субективна страна собствено желание за напускане. Първоинстанционния съд е приел, че в разглеждания случай такова не е било налице. Въз основа на събрани гласни доказателства е изведен извода, че е волята на Стоилов е била опорочена поради упражнен натиск. Решението е неправилно.

Анализът на събраните по делото доказателства, налага различна от възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка:

Министърът на вътрешните работи със своя заповед, издадена на 21. 02. 2008 г. е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя, в качеството му на главен инспектор, началник група в отдел "Противодействие на престъпността", към областна дирекция "Полиция"Перник - при НС "Полиция"-МВР. Фактическото основание, посочено в заповедта е „по собствено желание” на служителя, изразено в заявление рег. № 3704/20-02. 2008 г., а посоченото правно основание е чл. 245 , ал. 1, т. 4 от ЗМВР.

В първоинстанционното дело е представено и самото заявление, по което страните не спорят относно истинността му – документа е подписан от Стоилов и материализира воля за освобождаването му от заявената длъжност в ОД "Полиция" гр. П. от страна на министъра на вътрешните работи. Заявлението е отправено чрез директор на НСП – МВР, като същия е взел отношение като е отбелязъл еднозначното „Съгласен”, датирано на 20. 02. 2008 г. Заявлението е достигнало до крайния адресат на същата дата и е заведено под № 3361 при дирекция „Човешки ресурси”/ЧР/ към МВР.

По делото е представено извлечение от регистрационен дневник на ОДП, касаещо документооборота за 20. 02. 2008 г., установяващ, че на посочената дата, под № 3703 е направено вписване относно представено „на ръка” заявление от И. Е. С., разпределено на Дирекция „Човешки ресурси”- МВР. В тази връзка, настоящият съдебен състав приема за доказан от страна на административния орган факта, че заявлението е подадено по реда на чл. 260 от ППЗМВР респ. за недоказано твърдението на жалбоподателя, че изготвения от него документ не е подаван.

По спорния между страните въпрос, въз основа на който е разрешен спора от тричленния състав на съда, относно действителността на волеизявлението на Стоилов за прекратяване на служебното му правоотношение, поради натиск, упражнен от страна на главния секретар на МВР, то настоящия съдебен състав, счита че, жалбоподателят не е доказал благоприятстващият го и положителен по своя характер факт за порок във волята, продиктуван от основателен страх предизвикан от поведението на главния секретар на МВР.

Пред съда са събрани гласни доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите Р. П. и И. И., имащи преки и непосредствени възприятия за случилото се на 20. 02. 2008 г. в кабинета на главния секретар на МВР, поради което правилно съдът ги е кредитирал напълно.

Анализът на тези доказателства и настоящия съдебен състав сподела извода, че на проведената среща, Главния секретар, чрез своето настоятелно вербално агресивно и неадекватно поведение е успял да наложи на присъстващите лица вкл. и на жалбоподателят Стоилов, волята си, същите да подадат заявления за прекратяване на служебните им правоотношения.

Петчленният състав обаче не възприема извода, че Стоилов е бил подложен на „натиск” от вид и интензитет, който да възбудят у него непреодолими страхови представи от евентуални отрицателни последици, касаещи личността му, негови близки, трети лица или имуществото му, които може да избегне чрез подчиняване на волята си спрямо тази на лицето оказващо „натиск”. Следва да се отбележи, че жалбоподателя към момента на срещата с Главния секретар е бил началник на група в отдел „Противодействие на престъпността”, което само по себе си предполага по-висока от обичайната психическа устойчивост спрямо емоционално стресови ситуации, каквато безспорно се е случила на 20. 02. 2008 г. Следва да се отбележи, че изявленията на Главния секретар, относно едностранно установеното от негова страна към присъстващите служители условие за излизане от кабинета му - подадено заявление за напускане, са и реално неизпълними.

При така установеното, за настоящия съдебен състав се налага убеждението, че волята на Стоилов, материализирана в заявление от 20. 02. 2008 г., не е резултат от предизвикан у него основателен страх от евентуално засягане на негов интерес, което той е целял да избегне чрез съставянето на процесното заявление.

Наличието на посоченото нарушение, допуснато при постановяване на решението на ВАС, тричленен състав е съществено и е достатъчно основание да са бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК . След отмяната му ще се създаде висящност по първоначалната жалба, срещу заповедта на министъра на на вътрешните работи. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, Върховният административен съд следва на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да се произнесе по същество по нейната основателност.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че заповед № К-1055/21. 02. 2008 г. на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен орган, съгласно установените му правомощия по чл. 246, т. 1 от ЗМВР и с оглед притежаваната от адресата на акта категория „В”. Оспорвания акт е в необходимата от закона форма и съдържа посочените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити – наименование на органа, правни и фактически основания за постановяването й, както и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на страните, срокът и начина на изпълнение.

Заповедта е издадена при липса на установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като административното производство е започнал по писмено искане (заявление) от страна на жалбоподателя по реда на чл. 260 от ППЗМВР до органа по назначаването – министъра на вътрешните работи чрез началника на съответното структурно звено – НСП.

Административния орган правилно е приложил материалния закон, като в условията на обвързана компетентност и наличие на изпълнен фактически състав на хипотезата на чл. 245, ал. 1 т. 4 от ЗМВР е прекратил служебното правотношение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 14229 от 25. 11. 2009 г. постановено по административно дело № 8107 по описа за 2008 г. на Върховен административен съд. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Е. С. от гр. П. против заповед № К-1055 от 21. 02. 2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в Министерството на вътрешните работи. Решението не подлежи на оспорване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х./п/ Г. Х./п/ Е. М./п/ К. Х.

Е.М.