Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Е"АД тогава продавач по сделката, е било осъдено да заплати сумата 21393, 04 лв., която е била дадена по процесната нищожна вече сделка. Т.е. страните са върнали това, което са дали. С решение на Пловдивския апелативен съд, гражданско отделение е оставено в сила посоченото решение относно нищожността като само са определени допълнителни суми за идзплащане от дружеството като цялата сума е станала 27171, 39 лв. В своите актове органите по приходите са приели, че сумата по продажбата на тези активи през 2004г., когато е било върнато стопанството / активите по него/, била под придобивната цена от 1996г., както и, че са били направени подобрения по тях, поради което са определили друга данъчна основа за процесната 2004г. и са доначислили ДДС. Приели са от една страна, че тъй като сделката от 1996г. е нищожна не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, но от друга страна са приели цената по нея като определяща и са определили нова данъчна основа като са се позовали на чл. 29 ал. 5 от ЗДДС. Тези изводи, споделени в по-голямата част от административния съд са неправилни. На първо място налице е вътрешно противоречие - не може от една страна да се приема, че изобщо не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по процесната сделка от 1996г. , а от друга - сумата по нея да се взема предвид като основа за определяне на придобивната стойност и допълнително определяне на данъчна основа и ДДС върху нея. Това е имал предвид и самия директор на дирекция "ОУИ" при постановяване на първото решение, когато е върнал преписката и е посочил, че следва да бъде изследвана себестойността по...