Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:Р. В. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от председателяТ. Т. по адм. дело № 6983/2021 Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Варна против решение № 484 / 16.04.2021 г. по адм. дело № 2312 / 2020 г. на Административен съд – Варна, с което е отменено решение № Ц2153-03-56 / 21.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, а потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 02.07.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ е обявено за нищожно. С решение № 618 / 12.05.2021 г. по адм. дело № 2312 / 2020 г. Административен съд – Варна е допуснал поправка на ОФГ, произнасяйки се по исканията за разноски.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – В. П., от гр. Варна изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна.

По делото е установено, че със заявление вх. № 2113 – 03 – 379 от 02.03.2020 г. В. П., от гр. Варна е поискал от органите на ТП на НОИ – Варна да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложил е изискуемите по НПОС документи, но поради нередовно оформена рекапитулация в трудовата му книжка за определени периоди, са му били дадени указания да представи допълнителни доказателства за осигурителен доход.

С разпореждане № [ЕГН] / 07.04.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна на Панов е била отпусната ЛПОСВ в минимален размер съгласно чл. 70, ал.12 КСО.

Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 19.05.2020 година и е било оспорено с жалба от 04.06.2020 година в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, по която горестоящият административен орган по чл. 117, ал. 1 от КСО – директорът на ТП на НОИ - Варна не се е произнесъл в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО.

С разпореждане № [ЕГН] /02.07.2020 година на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна размерът на отпуснатата на В. П. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е бил изменен на 485,03 лева. За да издаде този акт органът е приел, че заявителят има осигурителен стаж от І-ва категория труд - 7 години, 5 месеца и 1 ден; от ІІІ-та категория – 27 години, 3 месеца и 15 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 6 от КСО - 3 години и 6 месеца. След трансформиране на стажа в ІІІ-та категория, пенсионните органи са приели наличие на общ осигурителен стаж в размер на 46 години, 7 месеца и 27 дни. Осигурителният доход е изчислен на 10 751 за периода 01.03.1982 – 28.02.1985 година; 4269537,80 лева за периода 01.01.1997 – 30.06.1999 година; 97 626,99 лева за периода 01.07.1999 – 29.02.2020 година. Пенсионните органи са съобразили, че средномесечният осигурителен доход за страната за периода м. март 2019 -м. февруари 2020 година възлиза на 1 000,79 лева. Въз основа на осигурителния стаж и доход са приели, че индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, 10, т. 1 и 11 от КСО е 0.867, а индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 8-9, 10, т. 2 и 11 от КСО е 0.7678. Отчели са, че по-благоприятен за заявителя е коефициента, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, 10, т. 1 и 11 от КСО и са определил размера на пенсията въз основа на него.

С решение № Ц2153-03-56/21.09.2020 година директорът на ТП на НОИ - Варна е отхвърлил жалбата на В. П., приемайки че пенсионният орган е зачел осигурителния стаж и доход на лицето точно и правилно е определил размера на дължимата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Правно неиздържани са изводите на административния съд, че е налице висящо производство между същите страни и със същия предмет, представляващо абсолютна отрицателна процесуална предпоставка по чл. 27, ал.2, т.2 АПК, детерминираща нищожност на разпореждане № [ЕГН] / 02.07.2020 година на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, предвид сочената негова идентичност с производството във връзка с издаденото разпореждане № [ЕГН] / 07.04.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна.

Съгласно чл. 10, ал.2 НПОС пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква д от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането.

Необоснован и незаконосъобразен е извода на съда, че оспореното разпореждане от 02.07.2020 г. е било издадено при нарушаване разпоредбата на чл. 27, ал.2, т.2 АПК, тъй като между същите страни и със същия предмет е налице висящо административно производство. С процесното разпореждане изрично е посочено, че се изменя личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 02.03.2020 г. пожизнено по чл. 99, ал.1, т.2, б.“д“ КСО във връзка с §22ц от ПЗР на КСО.

Съдът е следвало да провери налице ли са били основанията за нейното изменение с оглед изяснените по спора факти и обосновани ли са възраженията на В. П. за отпускането й в по-малък размер поради неточно изчисляване на индивидуалния коефициент, тъй като последният не е бил съобразен с осигурителен стаж за периодите 27.08. – 30.08.1981 година и 01.05.2000 – 01.01.2001 година. Налице ли е неяснота в изчисляването на индивидуалния коефициент и обосновани ли са твърденията за неточности при съобразяване на относимия размер на средната работна заплата за страната за периода м. март 1983 – м. февруари 1985 година.

За проверката на твърденията на страната е необходимо ползването на съдебно-икономическа експертиза, каквато е била назначена, но заключението на вещото лице не е било обсъдено от административния съд.

Изброяването на факти по спора в заключителната част от мотивите на съдебното решение не съставлява изпълнение на процесуалното задължение на съда да ги анализира и обсъди поотделно и в съвкупност и направи изводи досежно материалната законосъобразност на оспорените актове. Важен момент в оценката на доказателствата е дали същите са били налични при издаването на акта от пенсионния орган предвид правилото на чл. 94, ал.1 КСО и чл. 142, ал.1 АПК.

След като е направил изводи за нищожност каквато не е налице и не е разгледал наведените в оспорването доводи за пороци, свързани с унищожаемостта на актовете на пенсионните органи, поради материална незаконосъобразност, административният съд е постановил своето решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Неправилно е и решението в частта му за отстраняване на очевидна фактическа грешка.

При новото произнасяне Административен съд – Варна следва да се произнесе по разноските при условията на чл. 226, ал.3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 484 / 16.04.2021 г. по адм. дело № 2312 / 2020 г. на Административен съд – Варна.

ОТМЕНЯ решение № 618 / 12.05.2021 г. по адм. дело № 2312 / 2020 г. на Административен съд – Варна за поправка на ОФГ.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росен Василев

/п/ Весела Николова