Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ Н. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 7012 / 2021 г.

Производството е по по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби както следва:

1. Касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител юрк. Р., срещу решение № 3021/11.05.2021 г. по адм. дело № 12120/2020 г. на Административен съд София – град /АССГ/, с което е изменено решение № ППН – 01 -209/2018/13.11.2020г. на КЗЛД в частта по т. 2, с което на „Т. Б. ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 53 000лв., като размерът на санкцията е намален на 20 000лв. Развиват се съображения за неправилност и незаконосъобразност и се иска отмяната на съдебния акт в обжалваната част. Претендират се разноски.

2. Касационна жалба, подадена от „Т. Б. ЕАД срещу решение № 3021/11.05.2021 г. по адм. дело № 12120/2020 г. на Административен съд София – град /АССГ/, с което е изменено решение № ППН – 01 -209/2018/13.11.2020г. на КЗЛД в частта по т. 2, с което на „Т. Б. ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 53 000 лв., като размерът на санкцията е намален на 20 000лв. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за отмяна на решението.

По касационната жалба на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че същата е редовна и процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна и срещу решение, подлежащо на обжалване с касационна жалба. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

По касационната жалба на „Т. Б. ЕАД, Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че същата е редовна и процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна и срещу решение, подлежащо на обжалване с касационна жалба. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява следното:

Производство пред КЗЛД, което е довело до постановяне на измененото решение на Комисията, е образувано по жалба на А. Х. за нарушаване на разпоредбите на ЗЗЛД, изразяващо се в обработването на личните му данни, без негово съгласие, знание и разрешение за това.

По жалбата е образувано административно производство, което е приключило с постановяване на решение № ППН – 01 – 209/26.02.2019г., с което жалбата е приета за основателна и на основание чл. 83, 5, буква “a” във връзка с чл. 58, 2 буква „и“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 53 000лв. за обработване на личните данни на Христов в нарушение на чл. 6, 1 от Регламента, респ. чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. Същото е оспорено пред АССГ, като оспорването е отхърлено. С решение № 8796/03.07.2020г. по адм. д. № 3262/2020г. Върховният административен съд е отменил оспореното решение на АССГ в санкционната му част и е върнал производството на административния орган със задължителни указания за ново произнасяне. Въз основа на него е постановено и решение № ППН – 01 -209/2018/13.11.2020г. на КЗЛД, изменено с решението, обект на проверка в настоящото производство. С решението КЗЛД, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД на администратора на лични данни е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 53 000лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД.

За да постанови обжалваното решение, рещаващият съд е приел, макар и без да ги е обсъдил в обжалваното решение, наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и след тяхната преценка е изменил решението на КЗЛД, като е намалил рамера на наложената имуществена санкция и наложил такъв близък до минимума.

Така постановеното решение е неправилно.

Съгласно санкционната норма на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД предвиденият размер на администртивното наказание „имуществена санкция“ за нарушения по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 4 от ЗЗЛД е в размер от 10 000лв. до 100 000лв. При постановяване на оспореното решение, АССГ не е посочил конкретни съображения, които да обективират извода за намаляване на наложеният размер санкция от средния наложен от КЗЛД в оспореното решение размер, до такъв близък до минимума. Наличието на предходни нарушения на дружеството, едно от които по идентичен казус не е взето предвид от АССГ, макар и същото да е коментирано в съобразителната част. Съдът декларативно е посочил наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, без да посочва и анализира конкретни такива, както и тяхното значение при съвкупната им преценка, довела до обжалваното в настоящото производство решение. В случая е установено, че нарушението на ЗЗЛД от страна на „Т. Б. ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни не е инцидентно, а напротив – поредно. Предходно наложените санкции не са довели до резултат, а именно до липса на следващи нарушения от същия вид, което е и тяхната цел. С оглед гореизложеното, както и индивидуалната и генерална превенция, КЗЛД справедливо е наложила размер на санкцията, близък до средния спрямо нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, което да доведе до постигане целта на закона и спазване на реда за опазване на личните данни.

По изложените съображения настоящият касационен състав на ВАС приема, че като е игнорирал преобладаващо отегчаващите обстоятелства при преценката на санкцията на „Т. Б. ЕАД и я е намалил, АССГ е стигнал до необоснован извод, в нарушение на материалния закон, поради което постановеното решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната му следва да бъде постановено такова, с което жалбата на „Т. Б. ЕАД против решение № ППН – 01 -209/2018/13.11.2020г. на КЗЛД в частта по т. 2, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 53 000лв., да бъде отхвърлена.

Изложеното по касационната жалба на КЗЛД обуславя неоснователност на касационните оплаквания на „Т. Б. ЕАД.

Предвид изхода на спора и заявената от КЗЛД претенция за присъждане на разноски по делото, „Т. Б. ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на КЗЛД сумата от 100 /сто/ лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, дължима на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски в размер на 70 /седемдесет/ лв. – заплатена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3021/11.05.2021 г. по адм. дело № 12120/2020 г. на Административен съд – София – град, с което е изменено решение № ППН – 01 -209/2018/13.11.2020г. на КЗЛД в частта по т. 2, с което на „Т. Б. ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 53000лв., като размерът на санкцията е намален на 20000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т. Б. ЕАД против решение № ППН – 01 -209/2018/13.11.2020г. на КЗЛД в частта по т. 2, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 53 000 /петдесет и три хиляди/ лв. на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД.

ОСЪЖДА „Т. Б. ЕАД да заплати на Комисия за защита на личните данни сумата от 170 (сто и седемдесет) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Н. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА